През месец септември ще ви запознаем с една топла, сърдечна и любопитна авторка – Златина Григорчева. Завършила е специалност „Керамика“ в НХА, но през свободното си време обича да придава нов живот, красота и смисъл на стари предмети и мебели. Обича книгите, музиката, безцелните разходки, живота и спортните занимания. Намира вдъхновение в тези дейности и създава предмети радващи окото и душата. Вижте какво ще ви разкаже за себе си и разгледайте проектите й в нейната Ракла.

Коя е Златина?

Златина е момиче, доста импулсивна, летяща из облаците, понякога сериозна, малко наивна, много емоционална и чувствителна. Често ми казват да порасна, но тъй като вече се е случило няма за къде да бързам. Златина също е човек, който обича предизвикателствата, обича да работи, да пътува, да мечтае, да обича. Златина е много неща и в същото време е просто Златина.

Кога и къде започна всичко?

Всичко започна, още когато бях ученичка, втори или трети клас. Майка ми ме премести в училище с разширено изучаване на изобразително изкуство. Непрекъснато си драсках, рисувах, скицирах всевъзможно форми и животни къде ли не. След това всичко тръгна по естествен път сякаш някаква сила дирижираше образованието ми. Завърших училище за приложни изкуства, а след него и Национална Художествена Академия (НХА), специалност Керамика при Проф. Божидар Бончев. Но всичко започна след всичко това!!!

Защо твориш?

Защото това е животът ми. Това е дъхът ми. Това е сърцето ми.
Вечер заспивам с тази мисъл, а сутрин отваряйки очи всяка фибра от мен самата тласка ръцете и душата ми да създават. Да създават форми, образи, цветове, да започват отначало и пак и пак, докато изпод пръстите ми се очертае нещо познато или непознато, нещо което да радва мен самата, да стопля очите ми, да кара ритъма на сърцето ми да зачести, нещо което да предизвиква усмивка в мен, за да мога тази усмивка чрез сътвореното да се очертае върху други човешки лица

Какво ти дава изкуството?

Красота. Свобода. Усещане за вътрешен мир.
Изкуството ми дава енергия, която мога да поглъщам с пълни шепи. Завладяна от неговата магия не усещам време и пространство. Часовете прелитат покрай мен, денят се стопява в нощ, сетивата ми се изострят за всякакви малки и причудливи детайли, които може никой дори да не забележи. Изведнъж осъзнавам, че аз съм станала частичка от всичко това, което правя. Превърнала съм се в изкуство.

Какво ти взима изкуството?

Ооох, много труден въпрос. Труден, защото за мен изкуството само дава ли, дава! То е енергия, зареждаща ме по всяко време на денонощието. Често, това което сътворявам изисква физическа натовареност, вглъбеност, съзерцание и месеци работа. От това страдат хората около мен, които обичам и най-вече, човекът на сърцето ми.

Кое те вдъхновява?

Вдъхновява ме самият живот. Новите места, интересните хора, многообразието на цветовете и формите в природата. Понякога само една снимка, усмивка или жест могат да ме вдъхновят. Ритъмът на музиката, провокиращ филм или различна и вълнуваща творба от някой автор също могат да ме вдъхновят до неузнаваемост.

Кое те зарежда положително?

Красотата на природата, ароматът на лавандулата и дъхът на морето. И всичко това, ако е обвито в топло слънце, любовна усмивка и пътешествие далечно, съм щастлива до безкрай.

Като артист чувстваш ли се различен човек?

Различен – едва ли. Чувствам, че мога да чувствам нещата, мога да тичам в друга посока, мога да изкривявам и да променям цветовете, мога да карам хората да се смеят, да възприемат света по-красив, по-съвършен и по-добър. Мога толкова много неща, които всеки може, стига да ги поиска. Мога да бъда себе си, а това вече е да си различен.

Как и откъде се информираш за новостите в изкуството?

От книги, албуми, реални изложби. Обичам допира, разгръщането и шумоленето на страниците. Вероятно и затова се абонирах за няколко списания в областта на керамиката и оттам следя автори от цял свят. Това повлия да започна да работя с материала Порцелан и да изследвам неговите възможности, които са необятни, ефирни и много красиви. Понякога ползвам виртуалното пространство за информация, но по скоро, за да разгледам творбите на даден автор, който ме е впечатлил, отколкото да достигна до нещо масово.

Какво би казала на всички, които се занимават с изкуство в България.?

Всички знаем, че да твориш в България е трудно и недоходоносно, особено когато авторите са неизвестни и никой не стои зад гърба им. Но когато творим заради самото творене, а не заради материални облаги, нещата като че ли се нареждат по-лесно. Бих искала да вдъхна кураж на всички, а и на мен самата да продължавате да създавате красота, да пълните сърцата си с нея, да не се отказвате, щом желанието да творите е толкова силно, че дъхът Ви спира, а това Ви кара да се чувствате живи тук и сега !!!