Галерия Sariev Contemporary, Пловдив
представя: HALF-LIFE Стефан Николаев

11 май (събота), 18:30 часа, Галерия Sariev Contemporary

“Half-Life” е първата самостоятелна изложба на Стефан Николаев (р. 1970, София) в Sariev Contemporary. Изложбата, която може да бъде разгледана между 11 май и 30 юни, представя селекция от нови произведения и знакови творби на живеещия в Париж и София художник.

В деня на откриването в artnewscaf? в Пловдив ще се проведе разговор между Стефан Николаев и куратора на изложбата Емил Урумов, в рамките на който ще бъде представен каталогът на Николаев “One for the Money, Two for the Show” (Presses du R?el, Франция, 2013, френски/английски, 240 стр., с текстове на Яра Бубнова, Пол О’Нийл и Емил Урумов).

Текстът към изложбата е на Емил Урумов. //

Не без ирония – често срещано оръжие (на труда) при Николаев – “Half-Life” си поставя за цел да намери скулптурна развръзка на многобройни обществени теми, между които: останките от лична свобода в съвременното потребителско общество, насилието като легитимно платежно средство в социалните отношения и възможните взаимовръзки (или къси съединения) между личната история и големите исторически и художествени разкази.

Заглавието на изложбата, което в ядрената физика означава периода на полуразпад на радиоактивните елементи, произтича от желание за деконструкция на ретроспективния изложбен формат и едновременно с това обобщава шизофренната раздвоеност на съвремието ни между желанието за прогрес и хроничната културна и икономическа посредственост . Без перспектива за холивудски хепи?нд, представените в “Half-Life” творби поставят под въпрос смисъла от обитаването на вододелната линия между илюзията за перманентен растеж и реалността на обществения упадък.

Пример за това е Untitled (Hammer) (2012) – отпращане към зората на човечеството, напомнящо прочутата първа сцена на филма “2001: Космическа одисея” на Стенли Кубрик, в която група праисторически маймуночовеци откриват свойствата на парче животинска кост – първо като инструмент, а след това и като оръжие за териториално надмощие над съседно племе. Сцената завършва с преход, в който костта се превръща в космически кораб, подсказвайки паралели с технологично развитото бъдеще на човечеството.

Подобно на Кубрик, Николаев насочва вниманието ни към темата за насилието като елемент на всяка форма на цивилизация. Изборът на бронз поставя умишлен акцент върху значението на този материал за развитието на човечеството – още от ранните му употреби далеч от добивните кариери, довели до възникването на търговията и разграничаването на функционалната от разменната стойност. В последствие, първите търговски пътища и натрупването на богатство на местно ниво се превръщат в предпоставки за водене на войни и изграждане на укрепления, и допринасят за социалното разслояване на обществата. Едновременно с това бронзът се превръща в предпочитан скулптурен материал още в Античността – една предполагаемо благородна възпоменателна употреба, която обаче е подчинена на политически, църковни и търговски властови съображения.

Като съвместява тези две отделни, но взаимо свързани употреби, бронзовият чук на Николаев подчертава сложността на човешките отношения, които, макар да се стремят към изтънченост, запазват унаследената си свързаност с примитивното и насилственото.

В съседство с бронзовият чук се намира неонът Repeat After Me (2013), създаден специално за изложбата – приглушен коментар на изчезващата лична свобода в съвременното общество. Иронично е, че тази работа може да бъде видяна и като мнемоничен инструмент за справяне с влошаващата се социална среда – просто повтаряй след мен: Good, better, best. Last, lost, lust…

Двете работи са показани на фона на специално построена за изложбата нова фасада на Sariev Contemporary, която напомня витрина на магазин. Така бизнесът на г-н Николаев е подплатен със сигурността на тухлите и хоросана – неоценим актив във времена на икономическа криза. Вътре в галерията обаче вниманието се пренасочва към твърдата валута чрез позлатения банкомат в Cry Me A River (2009).

Все така позлатени, но и по-драстични са мерките, предприети в следващата работа на Николаев – What Does Not Kill You Makes You Stronger (2013). Позлатените бокали-черепи ни връщат далече в миналото към прочутата чаша на Хан Крум, изработена от главата на сразения му противник – византийския император Никофор I. Все пак, като изключим тази екстравагантност, както знаем от учебниците Крум бил привърженик на въздържанието и въвел безмилостна забрана върху алкохола цели единайсет века преди Сухия режим в САЩ през 20-те години на ХХ век.

В последната работа – I hate America and America hates me (2009/2013) – Николаев руши стари идоли. Фигурата на койот е заиграване с прочутия пърформанс на Йозеф Бойс, който при първото си и единствено посещение в САЩ прекарва три дни в компанията на див койот. За разлика от пърформанса от 70-те години обаче, работата на Николаев не се занимава с желанието за помиряване на природа и технология, нито се опитва да преоткрие парадигмалния за САЩ образ на свободата от необятните американски равнини. Малката фигура с филцова одежда и бастун е по-скоро коментар върху един неразрешим парадокс: дивият койот, символ на американските индианци, се е превърнал във вечен неудачник, напомнящ Койота от едноименната анимационна серия на Текс Ейвъри или Вълка в производния съветски еквивалент “Ну, погоди!”.

куратор Емил Урумов