Винаги е по-добре да погледнем на света от по-забавната и цветна страна. Аниматорите са такъв тип хора, които имат този цветен поглед и го показват на другите в анимационните си филми. Понякога те може да изглеждат изолирани и отнесени, но всъщност обмислят как да ни разкажат в образи това, което виждат. Запознахме се с един такъв човек. Това е аниматорът Кирил Иванов, който сподели няколко думи за себе си и цветовете около него, които го зареждат и вероятно биха повлияли и на вас.

Кой е Кирил?
Здравейте, казвам се Кирил Иванов. От 16 години вече се занимавам с анимация и анимационно кино. За съжаление през по-голяма част от времето се занимавам с комерсиални и телевизионни реклами, а останалото време влагам в работа по авторски филми и проекти. Повечето неща, които правя свързани с анимационното кино ми отнемат огромен ресурс от време и когато успея да се вглъбя и усамотя в моята „черна кутия“ започват нещата да се получават като магия. Започвам да виждам сценарии, да усещам цветовете и да се забавлявам. Обичам дълги и самотни часове, през които да рисувам. Това ме зарежда. Надявам се един ден, ако моите деца решат да се занимават с анимационно кино, да мога заедно с тях да създавам и да се отдавам на творческия процес свързан със създаването на анимационен филм, още по-вече.

Кога и къде започна всичко?
Всичко започна в детството. Обичах много да играя навън,но надделяваше усамотяването в къщи и заниманието с моите си неща – да рисувам, да си играя с лего конструктора / и сега го правя с моите деца :)/ да гледам филми. Електронните игри, наблюдението на всеки анимационен детайл в тях. Преравях стотици vhs касети с анимационни филми фрейм по фрейм, какво точно са нарисували майсторите от Дисни. Намирах различни неща в чуждестранни списания, и всичките неща, които ни липсваха в нашия български свят ми бяха много интересни. Когато станах по-голям започнах да ходя на уроци, след това кандидатствах и така попаднах сред хората занимаващи се активно с изкуство.  Тогава исках да има интернет, сега не мога да се отърва от него. Всеки ден съм на линия. Нещата се променят, тогава чувствах липсата на информация,сега се чудя как да подбера и отсея същественото от всичко, което чувам и виждам. Как да изведа същината от вътре навън?

Защо твориш?
Все повече смятам, че трябва да продължа да се занимавам с това, което съм почнал преди години, а именно анимационно кино. Надявам се, че имам какво да покажа, да разкажа, да изразя чрез филмите си. Заобикалящата ни действителност напоследък е все по-често грозна и посредствена. Хората трябва да се стараят за да разпознаят фалша от полезното и позитивното. Всички почваме да се носим по повърхността на най- лекaта и безсмислена вълна. Смятам, че чрез анимационния авторски синтез се казва много. Чрез киното показвам своята посока на пътя.

Какво ти дава изкуството?
На мен лично ми дава едно усещане за попадане в паралелен свят/нещо като азиатските магични светове на Миязаки, който може да бъде по-тъмен или по-светъл, да е с по-добра композиция или по-лоша, може да бъде с едно много различно настроение. Усещането докато седя и работя е страхотно. Дали ще рисувам картина, или ще ползвам фотоапарата, за да откривам нови начини за придаване вкус на цветовете и формите, на черно-бялото,на графичността, няма никакво значение. Това което ми дава е един свят, който определено е зареждащ.

Какво ти взима изкуството?
Живота 🙂 това ми взима. Понякога разсъждавам, че всичко отива за него. Но когато приключа, даден проект и измине време, разсъждавам, че не ми е взело нищо, а само ми е дало. Изкуството ми дава самия мой живот. Да се забавляваме с него,да се трудим с него… Страшно много дава и почти нищо не взима. Според мен изграждането на една личност, предаването от поколение на поколение, от по възрастните към мен, от мен към децата – всичко минава заедно с изкуството.

Кое те вдъхновява?
Простичките неща. Виждам ги, усещам ги и бавно ги превръщам в сценарий. Понякога те се усложнявам много и стават многопластови, аналитични и се превръщат в нещо гигантско за мен. Оттам пък идват големите предизвикателства и високо вдигната летва, която си представям, че трябва да прескоча. И така се ражда филма.

Кое те зарежда положително?
Понякога спокойствието, когато съм сам със себе си и мислите си. Понякога голям купон. Когато играя с децата си е много положително и зареждащо за мен. Когато съм със съпругата си и имаме откраднато време само за нас.

Като артист чувстваш ли се различен човек?
Да-чувствам се различен, заради въпросите и темите, които са в главата ми. Доста хора биха ги отминали, поради ред причини. Мисля си – не всеки човек се занимава с изкуство, но хората занимаващи се с него, заради таланта си, характера си, професията си, успяват да достигнат до по-различни гледни точки. Не бих казал, че е минус да не си артист или пък обратното. Просто сме различни, всеки има собствена нагласа за света.

Как и от къде се информираш за новостите в изкуството?
Някои неща достигат до мен по възможно най-трудния начин. Други направо ми се сервират на тепсия. Различно е. Повечето новости са от приятели, интернет книги и постоянно ровене за информирането ми. Странно но във този информиран свят някои важни за мен неща ги изпускам. Минали покрай мен и чак след година две ги научавам. Доста често имам чувството, че се натоварвам с хиляди новости които въобще не са ми нужни. Затрупват ме и се чудя как става. А наистина съществените за мен понякога остават или невидими или трудно достижими.

Какво би казал на всички, които се занимават с изкуство в България?
Моето пожелание е, че който чувства отвътре че трябва да облича във форма нещата, които усеща просто трябва да го прави. Да бъде себе си, да се открива и преоткрива, да преосмисля заобикалящото го. В момента периода за изкуството в България е труден, но пък в трудни периоди се създава най-видимото, най-силното, най-яркото и оставащо изкуство. Творете и най-вече бъдете себе си 🙂