В този студен месец ще сгреем душата ви с чудните творения на Ралица Попова, която от 2000-та година изработва своите декоративни, ръчно правени лампи. Основата им е керамична, абажурите от ръчно правена хартия или папирус, а някои са изрисувани с акварелни бои. Запознайте се с Ралица, посетете нейната Фейсбук страница, но преди това вижте какво ще разкаже за себе си.

Коя е Ралица?

Приятно ми е да се запознаем! Казвам се Ралица. В мен живеят две – едната е Аля (за близки и роднини). Тя живее в мен от малка. После се появи Рали. Рали прави лампите. Двете се разбират добре и имат общи приятели. Това е моята скромна клинична картина.

Кога и къде започна всичко?

Като малка исках да стана циркова артистка и с чадърче в ръка да ходя по въже под купола на цирка. Но вместо това ме приеха в Гимназията за приложни изкуства в София. Там попаднах на много нестандартни учители – интересни творци, на които съм страшно благодарна за добрата основа и за вдъхновението, което ни предадоха! Това беше за мен много силен тласък и от тогава не съм се отклонявала от попрището на приложните изкуства. Най-добрите ми приятелства също са от този период.

Защо твориш?

Смятам, че повечето хора са творци. Всеки от нас има в сърцето си пристрастие към нещо добро и красиво (не е задължително това да е изкуство). Ако би могъл да го развие, това именно би била неговата най-силна страна. Е, аз имах този късмет – да правя това, което най-много ми допада. Създавам предимно предмети, вещи, които се използват в ежедневието ни или напълно ненужни неща! Интересуват ме както новите форми, така и цветовете, материалите, всичко да дава усещане за уют и добро настроение. Иска ми се това да излъчват моите лами, да са като още някой в стаята!

Какво ти дава изкуството?

Какво ми дава изкуството ли? Може би това, че оставам с отворени очи към света, че още изпадам в голям възторг от малки идеи, че имам глад да опитам нещо ново. Това е като свободата да скачаш в собственото си море (е, може и езерце!).

Какво ти взима изкуството?

Израснала съм в центъра на София, но от 18 години живеем в село извън града. Когато започнах да правя моите лампи се наложи много време да експериментирам, да търся точната техника и да се уча да работя с глина. Това отне около година и от тогава доста се откъснах от София и така е до днес. В началото това ми беше приятно, но с годините започнаха да ми липсват уличните разходки, нощния град, непознатите лица и случайните срещи.

Кое те вдъхновява?

Вълнувам се от африканската и арабската култура, особено мароканската. Също ме вдъхновяват стари предмети от нашия бит, които обичам да откривам в стари, изоставени къщи, в безлюдни села или битпазари.

Архитектурата също за мен е голямо вдъхновение. Вътрешното пространство на дома, интересни ниши или ъгли, нестандартно обзавеждане. В този смисъл харесвам еклектиката между модерната архитектура и старата вещ. Силно ми влияе архитектурата на Гауди, особено неговите „Плодове на Духа“.

Кое те зарежда положително?

Така … На първо място ме зарежда чистия и свеж аромат на борова гора. Обичам природата, гледки надалеко, живот на село … такива неща. Имам и доста приятели – интересни, странни, нестандартни личности.

Като артист чувстваш ли се различен човек?

Странно е определението „различен човек“. Защо стандарта за човек да е „сух, разумен субект, който си подрежда дрехите и живота, и знае какво ще прави на Нова Година, например“. Повечето ми познати не са такива, аз също!

Как и от къде се информираш за новостите в изкуството?

Когато е време да измислям мотивите върху лампата която работа, избягвам всякаква информация за красиви предмети на изкуството. Правя го за да не ми влияят, да не се подчиня на чужд стил. През останалото време обичам да посещавам тези магазинчета, наречени „галерии“, в които могат да се видят наистина стойностни произведения. Смятам, че имаме много добри и интересни автори. Обичам и да се ровя в интернет.

Какво би казала на всички, които се занимават с изкуство в България?

Бих се обърнала към артистите в България с думите: „Колкото и да е трудно, създавайте, защото културата е повече от пари“.