Представяме ви през месец октомври още един творец изпълнен с живот и светлина. Мирела Христова е нейното име, а във виртуалното пространство се представя като Mirabella ART. Тя е от тези творци, които са пристрастени към изкуството, готови да жертват нещо от себе си, за да създадат нещо красиво. Когато видяхме творбите и, ние се впечатлихме от усещанията, които ни дават те. Цветове, светлина и отражения са част от изразните средства, които тя използва. Думите са малко, за да опишат това, което ще видите, творбите и ще вкарат в сърцата ви радост и цвят.

Коя е Мирабелла?
Мирабелла е на 31 години, преподавател в НСА „Васил Левски” и терапевт в МЦ „Деца с проблеми в развитието”, а в свободното си време и Артист. Упорито отказва да порасне и да изгуби непринудеността, наивността, радостта, безгрижието, енергичността и любопитството характерни за детството. Приятно разсеяна, а понякога даже прекалено. Иска и се денят да имаше не 24, а поне 28часа като постоянно трябва нещо да се случва, може би и заради това твори.
Вярва, че човек е отговорен за собственото си щастие и просто трябва да си сложи розовите очила и да погледне с „други очи” на света около него.

Кога и къде започна всичко?
Всичко започна малко преди коледните празници на 2012-та година. Реших, да изрисувам няколко стъклени съда, вместо да купувам подаръци. Казах си, че каквото и да се получи, ще има по-голяма стойност. В крайна сметка не подарих нищо от сътвореното, защото в къщи не можаха да се разделят с тях. Домът ни и без това е като изложбена зала на различни арт периоди от живота ми, но явно винаги има място и за още.

Защо твориш?
Защото изпитвам нужда да се изразявам. Не мога да го правя с думи или с музика… мога само по моя си начин. Защото изкуството е част от мен. Така ми харесва!

Какво ти дава изкуството?
Това е моята анти-стрес терапия. Влизам в моя вътрешен свят и оставам сама със себе си. Да знаете там хич не е скучно. Пълно е с впечатления и емоции, които се блъскат в тесното пространство и напират да излезнат. Чрез творенията си ги пускам на свобода, за да не ме побъркат. Изкуството ме прави по-добър човек. Учи ме да бъда търпелива, да не се отказвам, да вярвам в себе си, защото някрая всичко става както трябва. Успея ли да развълнувам някого чрез творбите си се чувствам удовлетворена и радостна.

Какво ти взима изкуството?
Изкуството ми взима от съня, но пък от сън спомени няма. Когато започна нещо ново често си казвам, че само ще го започна и в крайна сметка се увличам без ясна представа за времето, което разбира се ми се отразява на другия ден. Но времето посветено на изкуството никога не е напразно.

Кое те вдъхновява?
Природата, спомените, чувствата…

Кое те зарежда положително?
Обичам да пътувам, да докосвам, да вкусвам, да усещам.
Зареждат ме природата, слънцето, усмихнатите очи, хубавата храна, движението, екстремните изживявания, музиката, ароматите, близките хора…

Като артист чувстваш ли се различен човек?
Аз просто се чувствам човек. Дали артист, спортист, будист… ние всички сме хора, пъстро множество от хора, между които трябва да има толеранс. Не смятам, че трябва да бъда разбрана от всеки, както и аз не разбирам винаги другите, но това не ни прави по-малко или повече хора.

Как и от къде се информираш за новостите в изкуството?
От интернет, телевизията, списания, но творбите ми не са продиктувани от модните тенденции или поне не съзнателно. Хубаво е човек да е наясно с тях и да ги преплете в собствения си стил, но не е задължително нали?

Какво би казала на всички, които се занимават с изкуство в България?
България е прекрасно място, където човек може да намери вдъхновение. Да, трудно е, когато сме притиснати да избираме между оцеляването и изкуството. Вярвам, че това е моментно състояние, поредния цикъл, като всяко нещо в природата. Така че дерзайте!