Представяме ви Александра, която смело изразява себе си чрез изкуството. Тя  самата не се хвали с богато творчество, но може да ви разкаже какво голямо удоволствие изпитва когато твори. Обича да рисува предимно с акрилни бои. Смело експериментирам с различни техники и материали. Със семейството си имат семеен хотел в Самоков и разпределя времето си между отговорностите си там и рисуването. Обича да чете, да пише поезия, да скита по красивите ни планини и да общува с интересни и позитивни хора. Надникнете в нейния свят и се потопете в образите, които вижда тя. Подкрепяме я да продължава и скоро да ни покаже още много от нейните запечатани мисли и образи.

Коя е Александра?
Тя е хомогенна смес от позитивизъм, хумор, фантазия, копнежи и противоречия, подправена със щипка реализъм. Обича изкуството във всичките му форми и често го открива дори там, където не му е мястото. Светът ѝ е шарен и усмихнат.

Кога и къде започна всичко?

Имало едно време една малка беля. Тя много обичала да драска. Драскала по книжки, драскала по мебели и изобщо по каквото било възможно – драскала. Един ден майка ѝ решила да я запознае с акварелните обички. Седнали на бюрото и започнали да рисуват пейзаж. Майка ѝ я държала за ръчичка и я учела:

– Тук тази палмичка така, тук тази по друг начин.

Страхотно се получавало и майка ѝ решила да пусне ръчичката ѝ . Тук това листенце така, тук това листенце .. . до земятааааа. – Е, как можа да загрозиш картината така! – Скочила майка
ѝ от стола.

Толкова била разочарована, че даже излязла от стаята. Момиченцето обаче, продължило с рисуването. Накрая, по всеобщо мнение, картината била изключително добра, а най-любимото нещо на малката беля, било точно това листо, което висяло напук до земята.

Изкуството винаги е било част от мен, но доскоро не му бях отредила подобаващо място в живота и ежедневието си. Рисувах рядко и все на хвърчащи листчета. От близо година съм изцяло отдадена на рисуването. Уча нови техники, експериментирам, развивам се и съм безкрайно щастлива, че отприщих творческото си Аз.

„Всяко нещо, което може да направиш или да фантазираш как правиш трябва да бъде започнато. Смелостта притежава гений, сила и магия.” – Гьоте.
Защо твориш?

Защото ми доставя удоволствие да материализирам мислите си.

Какво ти дава изкуството?

Дава ми най-добрите изразни средства, за да опиша нещата които ме вълнуват и начина, по който виждам и чувствам света. Процеса на работа, от самата поява на идеята, до завършената творба, ми носи невероятна радост и удовлетворение.
Какво ти взима изкуството?

Не ми взима нищо, чиято загуба да ме ощетява. Нещата които „жертвам“ (време и пари), не могат да се мерят по стойност с това, да излея ума и душата си върху бяло платно, по начин който да учуди дори самата мен.
Кое те вдъхновява?

Всичко е извор на вдъхновение, дори и нещо грозно може да вдъхнови най-прекрасната идея.

Кое те зарежда положително?

Всичко което носи положителен заряд – места, хора, емоции, изкуство…
Като артист чувстваш ли се различен човек?

Всеки човек е уникален и различен. Да си различен за някого, по-скоро значи, че си непонятен за него. Мога да съм непонятна единствено на тези, които са сковали рамка за себе си и сковават идентична за тези, които пресичат житейския им път.

Как и от къде се информираш за новостите в изкуството?

От най-богатия източник – интернет.
Какво би казала на всички, които се занимават с изкуство в България?

Да правят това, което обичат и да го правят, преди всичко, за собствено удовлетворение. Вярвам, че ако в едно произведение авторът е вложил душата си, то е шедьовър.