Представяме ви Силвия Бутева, която използва четки и разнообразни бои, с които създава интересни образи не само на листа хартия, а и върху човешкото лице. Това е възможно, защото е съчетала сценографията с грима. Самата тя казва, че „Съчетанието на двете професии ми помогна за до изграждането на цветоусещането ми“. В свободното си време ако не е пред листовете хартия и акварела тя е сред природата. С нас тя пожела да сподели част от творбите, които създала в моментите, когато се е потапяла в магията на цветовете. Предлагаме ви да разгледате тези образи, които е запечатала с помощта на акварелните бои.

Коя е Силвия

Малко по-емоционална от необходимото, като се старая това да бъде само в моя полза.

Кога и къде започна всичко?

Още от много малка драскам по стените вкъщи. Майка ми не бързаше да сменя тапетите, защото знаеше, че аз дебна зад ъгъла с пастел в ръка. С течение на времето пораснах (или поне би трябвало) и трябваше да реша дали да продължа с рисуване или нещо стандартно, като поредния зъболекар или адвокат, но надделя артистичното в мен и се записах в „Националната гимназия за сценично и екранно изкуство” – специалност осветление. Приеха ме с тройка, даже си спомням, че беше ужасно на изпита. Така като се замисля, когато кандидатствах по същото време и в Художествената академия, също не беше много приятно, всички деца бяха знаели какво ще има на изпита, само аз се оглеждах като заек. След това започнах да изучавам сценография в „Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство” в Пловдив.

Защо твориш?
Аз приемам изкуството като нещо много сериозно. Обичам да контролирам формите и идеята, която искам да пресъздам. По време на самия процес, ако нещо не ми се получи имам 2-3 минути за поправка, отделянето на повече време за спасяване е тотална преумора на рисунката.

Какво ти дава изкуството?

На листа мога да имам всичко. Рисуването не ме успокоява, даже обратното, може да ме ядоса. В повечето случаи емоционалното ми състояние е пряко свързано с резултата на листа, винаги когато съм ядосана за нещо, рисунката е лишена от красота.

Какво ти взима изкуството?

Нищо, което да не съм дала сама.

Кое те вдъхновява?

Лицата на хората, очите, ръцете. Усмивката, която така променя всичко.
Природата, новите места, разходката, приготвянето на вечеря с любим човек, емоцията около това, че не си самичък.

Кое те зарежда положително?

Децата. Колкото и да съм крива за нещо само един детски смях, една малка ръчичка може да те накара да се почустваш различно и да се отърсиш от ежедневието. От известно време правя скици на дечица, много по-нежно ми върви самата четка по листа.

Като артист чувстваш ли се различен човек?

Ако се чувствам различно, то е само защото мога да имам един друг поглед над повечето неща. Обичам цветовете. Когато работя като гримьор ми прави впечатление, че всеки има свое виждане за всичко относно цвета – има основни правила, които се спазват в съчетанието на багрите, но това не значи, че е грешно да направиш каквото си искаш. Колкото аз съм различна толкова е и всеки един, който обича професията си.

Как и от къде се информираш за новостите в изкуството?

Следя актуалното в чужди сайтове, харесвам инсталации от различни материали. От известно време обичам акварела повече от маслото, но след време може отново да си разменят местата. Самата любов към водните бои дойде от страха ми да ги използвам, след многократни неуспешни опити нещата започнаха да се получават.

Какво би казала на всички, които се занимават с изкуство в България?

Не всеки може да печели от изкуството си, но поне трябва да опита. Същото се отнася и за късмета при творците, някои имат пазител, който им показва лесния път, запознава ги със света на бохема, други пък се сблъскват сами с трудностите – продаването на световно неизвестната си творба, намирането на галерии за представяне на изкуството, спонсори и т. н. Докато всеки от нас има идеи и успеем да ги материализираме всичко ще е наред .

Може да видите още от проектите на Силвия в Behance.