През месец Октомври представяме Александра, на която викат Кашето. А от там идва и името на студиото й – kashedesign. За себе си тя споделя, че е започнала да прави бижута за забавление, а след това сериозно като дизайнер в голяма фирма. Сега има късмета сериозно да се забавлява като работи за себе си. Работи в малко Каше-ателие в центъра на София и определя себе си като щастлив човек.

Като истински артист тя се занимава с много неща като реставриране на мебели, правене на лампи, организиране на worskop-и за деца и възрасни, да прави фрешове, и да зарежда хората с положителна енергия и витамини. Стреми към спокойствие за   душата и тялото и мечтае да живее по-близо до природата.

Вижте какво още споделя:

Коя е Александра?

Имало едно време, едно малко момиченце. Било родено в големия град, но много често родителите му го водели сред природата. То растяло с дърветата и листата, с птичките и тревичките. Когато пораснало по-високо от цветята, видяло ги от друга гледна точка и си казало: „...искам като порасна голяма, да мога и аз като майката природа, да създавам красиви цветя.„
И ето, че днес Александра сбъдна детската си мечта, като създаде Kashe Design Studio и твори цветни комбинации така, както тя самата ги вижда.

Кога и къде започна всичко?

От дете се занимавам с рисуване и приложни изкуства, но същинската зарибявка с бижутата дойде, когато ме наеха на работа като дизайнер в голяма израелска компания. След това продължих сама и страста към малките шарениики не спира, като наркотик е.

Защо твориш?
Творя от вдъхновение. Творя, защото ми харесват нещата, които правя, носят ми удоволствие и радост. В момента, в който спра да се радвам, спирам да творя, до момента, в който не се вдъхновя отново. Така нещата, които правя не са просто бижута, те са заредени с позитивна енергия, която се предава на човека, който ги носи.

Какво ти дава изкуството?
Моето собствено изкуството ми дава усмивки, понякога безсъние, дилеми, и нещо, с което много творци в България не могат да се похвалят – средства да живея. Чуждото изкуство е всичко заобикалящо – музика, храна, природа, така че то ми дава живот 🙂

Какво ти взима изкуството?
Нищо не взима – само дава блага.

Кое те вдъхновява?
Вдъхновявам се от природата, от хубавите хора, от цветовете на плодовете, музика, от аромата на кафе и от всички кръгли неща на точки. И от работата на архитекта и художник Фридрих Худертвасер.

Кое те зарежда положително?
Положителният заряд е заложен изначално във всеки човек. Забързаното ежедневие се опитва да го изсмуче, въпросът е дали ще му дадеш „сламка”. Аз си пазя заряда дълбоко вътре в душата. Когато имам нужда от презареждане отивам в планината, на чист въздух е по добре, негативните мисли просто изчезват.

Като артист чувстваш ли се различен човек?

Аз се чувствам различен човек, но не защото съм артист, ако бях банков служител пак щеше да е така. Мисля, че заглавито „артист“ над нечия глава, не прави човека различен, дава му извесна доза самочувствие, с което много хора прекаляват. За артиста не е нужно да е различен като човек, важно е идеите му да са оригинални и нови.

Как и от къде се информираш за новостите в изкуството?

Инфото не спира да тече по интернет, разбира се. Мисля че прекарвам повече време пред компютъра, отколкото е необходимо, въпреки че умишлено нямам интернет вкъщи. Ходя по галерии и музеи, главно в чужбина и по концерти разбира се. Обичам да се срещам с пътуващи музиканти и художници. Тези хора наистина имат какво да разкажат, и така информацията идва от уста на уста.

Какво би казала на всички, които се занимават с изкуство в България?

Нивото на изкуството в България, по мое мнение, е все още доста ниско, може би заради липсата на подкрепа, или защото хората са леко притеснени и невдъхновени. Бих казала на всички- „напред“, да не се отказват, мотивацията е малка, но потенциала е голям. Познавам много таланти в България, които имат нужда от „събуждане„. Поблема, който наблюдавам е, че хората с художествено образование, не творят, защото не могат да се хранят от изкуство, работят нещо друго за пари, а време за творчество почти не остава. Пожелавам на всички да имат време за най-приятното занимание, да „създаваш с душа и сърце“ , и да го правят в родината си, защото тя наистина има нужда от свежи идеи.