През месец Февруари ви представяме Венера, която се занимава с дизайн, изработка на бижута и аксесоари от близо 6 години. Прави бижутерия с много желание, много любов и смята, че е научила доста неща за дизайна на аксесоарите, и то абсолютно сама. Всичките си творби представя с името Red Witch Crafts.
Коя е Венера?
Венера е едно момиче с червена коса, което обича да прави бижута, да снима прозорци, да ходи на инди партита и изложби, да си намира нови интересни фотографи, илюстратори и музиканти и да пише за тях, и въобще да търси естетиката във всяко нещо. Не мога да живея без да гледам красиви неща, и се опитвам да създавам красиви неща.
Кога и къде започна всичко?
Започнах да правя бижута, когато бях на 18. Помня как влязохме с мои съученички в магазин за масова бижутерия и аксесоари, дрънкулки, нали се сещате, и аз си харесах един гердан, но нещо в него не ми допадна. Тогава за пръв път ми хрумна, че мога да си го купя и да махна металният елемент от него с едни големи клещи за водопроводчик, които се мотаеха из вкъщи. Получи се и тогава започнах да си купувам бижута с единствената цел да ги разваля и да ги сглобя отново по свой вкус. След това, за Коледа, майка ми ми подари комплект от 5 различни вида бижутерски клещи. Тогава започнах опити да майсторя свои бижута.
Защо твориш?
Творя, защото имам нужда от това. Творческият процес ми действа терапевтично – когато съм уморена, ядосана, разочарована, тъжна просто подхващам инструментите, правя си един чифт обици например, и ми става по-добре. Освен това съм голям естет: по отношение на мебели, филми, книги, музика, всичко. Грозните неща и хора ме подтискат, затова бягам към красивите неща. Обичам да създавам с ръцете си. Пък и бижутата винаги са ми били слабост – нали знаете, за някои жени това са обувките, за други-дрехите, а за мен – дрънкулките.
Какво ти дава изкуството?
Изкуството ми дава любов. Напомня ми, че в този живот има красиви неща, на които трябва да се възхищаваме, талантливи хора, чиито идеи си струва да забележим. Изкуството предлага както бягство от сивотата, така и отражение на същото това сиво ежедневие, то е бягство и капан. Когато седна да правя бижута, може да изминат дни, без да забележа. Времето лети и аз нямам нищо против, защото се чувствам щастлива, чувствам се себе си.
Какво ти взима изкуството?
Правенето на бижута, като всяко друго изкуство, изисква концентрация, време, усамотение. Понякога не мога да постигна някое от тези условия, но човек все пак трябва да се съобразява с обстоятелствата… Бих казала, че изкуството отвреме-навреме ме кара да летя в облаците, а това не винаги е разумно.
Кое те вдъхновява?
Охоо, любим въпрос! Ами, много неща! Вдъхновяват ме например филмите от златната епоха на Холивуд, например ‘’Закуска в Тифани’’ – красиво направените филми като цяло. Вдъхновява ме модата от 50-те и 60-те години на миналия век. Интериорният дизайн ме вдъхновява, както и работата на модни илюстратори като Джейсън Брукс, модни фотографи от ранга на Mert &Marcus, David Slijper…
Музиканти като Дейвид Боуи, Мортен Харкет, Пол Банкс, Шърли Менсън с текстовете и музиката си ме вдъхновяват адски много. Често си пускам определени техни дискове преди да почна да правя бижута, вкарват ме в едно такова ‘’вдъхновено’’ настроение 🙂
Имам си голяма коркова дъска – дъска за вдъхновение, на която редовно закачам разни картинки, дребни неща, които ми носят определени усещания – това ми помага да подхранвам вдъхновението си.
Кое те зарежда положително?
Топло време, танцуващи хора, хубава музика, чаша бира с приятелките ми след работа в едно барче, което обичам, артисти, които просто са себе си, без да си придават излишна важност и най-вече хората, които се осмеляват да правят нещо различно, без да им пука за мнението на останалите.
Като артист чувстваш ли се различен човек?
През повечето време не се чувствам различна и са ми неприятни хората, които се вживяват и се правят на ‘’неразбрани творци’’. Сещате се, депресари, които просят внимание. Но съм имала моменти, в които ми се искало да обясня определено усещане, свързано с процеса на създаване на моето изкуство, и то на много близки хора, и не се е получавало. Тогава съм се чувствала различна, но може би тези усещания не трябва да бъдат обяснявани. Те просто са си там, и са си твои и не е нужно другите винаги да могат да ги разбират, мисля.
Как и от къде се информираш за новостите в изкуството?
Ровя се из много из интернет. Абонирала съм се за няколко големи сайта, които се занимават с дизайн, илюстрация, мода, фотография и все подобни арт-подразделения и получавам абонаменти от тях всеки ден. Следя модни дизайнери и бижутери, чиято работа харесвам. Когато ми попадне някой артист, който намирам за интересен и вдъхновяващ, пиша за него в блога си и се абонирам за новини от сайта му.
Какво би казала на всички, които се занимават с изкуство в България?
‘’Евала’’. Иска се много хъс да се занимаваш с изкуство в България в момента. Не е лесно, но пък удовлетворението, което получаваш от онези, които наистина оценяват работата ти, е безценно.
No Responses to “Бижутата на червената вещица”