Всеки талант заслужава внимание, но когато той е утроен, тогава заслужава и възхищение.  В майското ни АРТ представяне ще ви докажем, че изкуството може да бъде групово занимание, а понякога и семейно. Пример за това са трите сестри Ралица, Геновева и Йоана, които обединяват идеи, желание и творчество. Вижте невероятните резултати, които се постигат, когато три сърца туптят и правят това, което обичат, заедно.

Кои са Ралица, Геновева и Йоана?

Ако Ралица е слънчево оранжево, а Геновева – земно кафяво, Йоана следва да е облачно синьо. Понякога се разбираме, друг път – враждуваме, но най- често се допълваме. Всъщност сме семейство, а може би дъга.

Кога и къде започна всичко?

Всяка от нас улови своята творческа енергия по различно време, под различен предлог. Докато Йоана пишеше поезия, Ралица „танцуваше” на ноти от модни течения, мислейки как модата може да радва хората, а Геновева чувстваше удовлетворение да изработва с ръцете си плетива, кукли и вази. И една сутрин решихме, че искаме да позволим на всички останали хора да „видят” това, което правим. Тогава насочихме цялата си творческа енергия в изработването на бижута. Това се случи вчера. И вчера преля в днес.

Защо творите?

Творим за утрешния ден. Искаме той да ни донесе повече радост и по–малко разочарования. Изкуството не изисква, не осъжда, то прощава. Всякога дава усещане за лекота и свобода.

Какво ви дава изкуството?

Чрез нещата които изработваме, ние успяваме да изразим различните емоции, които ни връхлитат всеки ден. И по този начин се чувстваме по- споделени, по- обичащи, много често и по- обичани.

Какво ви взима изкуството?

Обективно погледнато – време. Но когато творим, времето спира. Тогава как бихме могли да твърдим, че изкуството ни го взима? Като че ли – изкуството ни дава от своето време…

Кое ви вдъхновява?

Вдъхновяват ни шарките на живота– от най- бледите и тъжни емоции до страстно-огнените и очарователни „премеждия”. Въпреки всичко ние се стараем да въплътим в нашите бижута повече страст и изобилие, отколкото тъга. Защото всеки може да тъжи и сам, но щастието е пълно, когато е споделено.

Кое ви зарежда положително?

Простите неща. Много обичаме животните, имаме няколко домашни любимеца. А иначе – всяка усмивка на природата… Опитваме се да бъдем по- будни като хора и да „усещаме”. Оглеждаме се наоколо всеки ден и тогава откриваме низ от невероятно прости събития, които са едновременно толкова необикновени.

Като артисти чувствате ли се различни хора?

Знаете ли, всъщност всеки ден се чувстваме като напълно различни хора от предходния ден. Често изненадваме сами себе си, а това е много приятно чувство. Ако и да се чувстваме различни, то не е в сравнение с всички останали, а сами за себе си.

Как и от къде се информирате за новостите в изкуството?

Понякога четем книги. Всъщност ходим на театър. Импулсивно излизаме и разглеждаме арт магазини, изложби. Но най-често се доверяваме на емоциите си да ни водят в изкуството.

Какво бихте казали на всички, които се занимават с изкуство в България?

Когато обичаме, обичаме да обичаме. Дори и обстоятелствата да са „тежки”: не можеш да преместиш сам готварската печка , куфарът ти изглежда стар и прашен, а мивката неспирно капе (равносилно на – в България икономическата обстановка е тежка, въпреки това не можеш да се решиш да имигрираш, а паричните средства се изтичат от джоба ти), не се отказвайте да обичате – просто, за да продължите да съществувате.

Намерете ги във Facebook.