Днес имаме удоволствието да ви представим една пъстра личност, която е астролог, художник и модел на свободна практика. И всичко това събрано в името Бистра Копанарова. Освен, че е красива, Бистра е и много умна – зад гърба си има образование в областта на Маркетинга, различни изяви, много желание и идеи за развитие. Но по-интересно е какво казва за себе си. Вижте също и нейната уеб галерия. Бистра е участник в проекта „Събудете стените си!“ на Арт Рентъл.

Коя е Бистра?

Бистра е дъга.

Кога и къде започна всичко? 

От малка много ме влечеше рисуването, но така се случи, че не завърших това, което исках. Явно все пак достатъчно силно съм го искала, защото по-късно, когато бях на 21-22 години, един мой познат дойде и ми предложи да нарисувам картини за един етаж на хотела, който строеше по това време (парк-хотел „Витоша” в Студентски град). И така започнах. След като веднъж се оборудвах с всичко необходимо, реших, че това ще правя. Паралелно с това започнах да си търся и учител по астрология. Започнах лека-полека да се чувствам на мястото си. Записах се на курс по изобразително изкуство при преподавател в художествената гимназия (Чавдар Георгиев).

След това Робърт Янакиев (актьор, директор на театър Възраждане) хареса перата и поиска да нарисувам едно за логото на театъра. И то стана лого. След това направих първата си изложба с много добри отзиви в галерия „Натали”. След това Касиел Ноа Ашер ме покани да направя втора в Модерен театър. След това се запознах с Деси Димова и много ме зарадваха чудесните й инициативи; участвам в общата изложба В София Сити Център. Със сигурност ще направя изложби в чужбина, дори съм избрала къде (астрологически). За всеки човек, който иска да прави нещо извън родината си, има места, които са по-подходящи от други. Ще си отворя галерия, в която освен мен ще се изявяват и други талантливи творци. Посоката ми е да съм доволна и щастлива и да допринасям и за радостта на другите както мога. Другото нещо е астрологията. С нея помагам на хората (и на себе си, разбира се) да се разберат по-добре, да видят по кои свои черти да работят, за да се чувстват в хармония със себе си и с другите. Това с нагадаването е доста грешна представа. Човек има свободна воля.

А снимките и участията в реклами, филми, предавания сами си идват при мен. Радвам се, че така се случва. Това е възможност да споделя това, което съм научила до тук.

Защо твориш?

Имам потребност от това. Всички ние сме творци. На живота си! Творя, за да се изразявам. Това е един от начините, по които участвам в света. Не мисля, че мога да опиша как се чувствам. Само знам, че нямам усещане за време, докато го правя. Интересно е, забелязала съм, че при мен първо се създава картината, а след това идва името й. Удовлетворението да споделя с другите чувствителността си.

Моят преподавател твърди нещо, което съм запомнила и много ми е харесало, за това ще го цитирам: „Изкуството е начин да кажеш на хората, че ги обичаш.” Много е хубаво, нали?

Какво ти дава изкуството?

Дава ми щастие, радост, спокойствие, концентрира ме и ме учи да живея тук и сега, удовлетвореност, усещане за свобода, за живот, лекота, красота. Чувствам се като малко дете.

Какво ти взима изкуството?

Най-вече физически ме изморява статичното положение. Докато рисувам, буквално забравям да се движа и с часове стоя в една поза. След това нещо ми е изтръпнало или ми се е схванало, а аз разбирам това късно 🙂

Перцата, които рисувам, някои от тях намирам в парка, други не ги гледам от никъде-излизат някъде отвътре в мен, но тези, които искам да нарисувам от реални пера, са толкова леки и живи, че дори само при по-активно дишане (нормално) могат да си променят формата (тук става въпрос за по-пухените, женските пера, както аз ги наричам). Така че понякога дишам като коте, докато рисувам, за да не се промени перцето, което ми позира. Концентрацията върху детайлите ми напряга зрението. След два часа рисуване трябва да гледам в пространството без да се фокусирам върху нищо, за да ми отпочинат очите. Така че, най-вече физически, но това го усещам чак като спра.

Кое те вдъхновява?

Човека до мен. Сутрешно бавно събуждане. Рози. Възможността да виждам нещата по нови начини и знанието, че винаги има какво още да науча. Птиците като пеят точно преди да изгрее слънцето. Децата. Доверието. Когато нещата се получават леко и естествено. Да слушам вода във всичките й форми. Бурята много ме зарежда.

Кое те зарежда положително?

Любовта, която е във всичко. Природата, цветята, небето, Слънцето, Луната, хората, които търсят как да израснат и да се научат повече да обичат, подаръците, медитацията, почивката, калинки, четири и петлистни детелини, спорта, вкусната и красива храна, хубаво вино, да се въртя, да се ровя в пясък, земя, почва, концентрацията, смехът, големите тераси с хубави гледки, играта, островите, музиката, танците, грижата за себе си, приятелите, летенето, усмивката, пеперудите, водата, орхидеите, Земята, камина с бумтящ огън, плаването по вода, готвенето, новото, дъжда, перата, меда, люляка, смелостта, женствени рокли и високи токчета, не-мисленето, гората, спокойствието. И още пет тона неща, които в момента не се сещам.

Като артист чувстваш ли се различен човек?

И да, и не. Всички хора сме свързани много повече, отколкото осъзнаваме. Хората са ми близки, разбирам ги, всички плачем и се смеем, и честно казано, не са чак толкова различни причините за това. Само така си мислим. И едновременно с това сме уникални. Душевността ни е уникална. За това се чувствам различна, но и част от цялото.

Как и от къде се информираш за новостите в изкуството?

Предимно през интернет и чрез посещения на изложби и всякакъв вид културни мероприятия, които са ми интересни. Не ровя постоянно, по-скоро ако нещо ме привлече, тоест нещата идват при мен, отворена съм за тях (ако можем да ги наречем ин и ян, това е ин-ския начин).

Какво би казала на всички, които се занимават с изкуство в България?

Да продължават. Да им благодаря! Никога не знаете на кой какво ще дадете с това, което сте създали, как ще допринесете. Може да е една усмивка, не е малко. Хубаво е да се научим да сме благодарни за всичко, което имаме. Така се учим да сме щастливи, а това ни е основната цел. А като сме щастливи сме себе си.