През един от най-хубавите месеци на годината – април, и един от най-хубавите сезони – пролетта, ще ви срещнем с Анна Добревска – една силна млада дама, която не се е отчаяла от факта да бъде творец именно тук и сега. Прочетете нейните увлекателни думи и се потопете в цветовете на нейния свят.

Коя е Ани?

Ани или ChatteNoire (Черна котка), както бих искала да ме знаят е едно мило, слако пухкаво същество, което не пуска нокти, добронамереното писи – коте. Наивна до безкрайност, своенравна и отстъпчива… със силен, твърд характер и добра душа.

Оприличавам се на черна котка, защото е по-добре от черна овца, не че имам нещо против овчиците? Котките са свещени същества, всички го знаем от културата и религията на древен Египет.

Черна, защото в природата чисто черен цвят няма погледнато от физичен начин, черното е неутрален цвят, който е съвкупност от всички цветове смесени на едно място.

Кога и къде започна всичко?

Интересен момент… било е, когато все още не съм се осъзнавала като личност. По разказът на майка ми съм била на година и половина, когато тя помолила баща ми да ми нарисува на лист хартия с химикал нещо. Той ми нарисувал зайо, мече и коте. Толкова съм се била зарадвала, че на моят детски език съм ги кръстила: айо т.е. зайо, меме – мече и ляо-ляо т.е. мяу мяу. Поискала съм лист и химикал. Изрисувах всички тетрадки на брат ми, изписвах му постоянно химикалките. Не признавах никакво друго срество за рисуване, освен химикалка. Получих фулмастери спомням си, че съм била на две годинки, тогава започнах да рисувам с химикал и фулмастери.

На по-осъзната възраст вече започнах да рисувам с акварел, бях взела наследеният от баща ми професионален акварел „Ленинград“ и едва като студентка си купих нов, до тогава рисувах само с тези бои, както и с темпера. Дори рисувах с комбинирана техника и така до заветната 2001 година, бях ученичка във 9 Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ в София, когато спечелих и първият си златен медал на 5ти международен конкурс „Европа в училище“ под надслов „По-добра околна среда, по-добра Европа“. Разбрах, че съм спечелила, когато директорката на края на учебната година прочете имената на учениците, които най-много са допринесли за гимназията… каза Анна Добревска, и аз се вцепених и се запитах какво става? Как аз, няма ли друга Ани? След това реших да се занимавам само с това и то професионално. Кандидатствах единствено в СУ „Кл. Охридски“ и ме приеха? Специалността ми предлага възможност да преподавам изкуство, освен да бъда само художник. Предпочитам да бъда точно художник? От 2003 година се занимавам единствено с маслена живопис, но при дипломирането през 2008 направих скок в неконвенционалната живопис превъплатих едно от хобитата си – фотографията в част от изграждането на дипломният ми проект свързан с визуалните изкуства. Продължавам да се занимавам с класическа живопис, в която влагам много прямота и чист изказ чрез сложната комбинация между чистите „сурови“ цветове.

Защо твориш?

Защо ли творя? Защото този процес е част от мен, имам чувството, че съм се родила с него. На практика рисувам от както се помня и не мога да спра, въпреки, че си давам големи паузи, понякога мога да не рисувам и с месеци, понякога рисувам все едно нещата са на конвейр.

Идеята за една картина се поражда от различни спомени, виждания, усещания все приятни разбира се. Може да ми се върти в главата и един ден, ако ми хареса сядам и я свършвам, защото може да се появи друга в същият момент, както често се случва и за това картините са много разнородни по жанрове дори и в стилистиката.

Представянето отнема много повече, защото първо се допитвам до моите критици, а това са семейството ми и най-близкия ми човек, така или иначе може да претърпи лека корекция, но в крайна сметка всичко си идва на мястото, когато дадената творба получи одобрение от публиката, а това е много важно.

Какво ти дава изкуството?

При мен изкуството не е нито нирвана, нито медитация, това си е работа, която се обмисля, но не прекалено много, събират се визуалните преживявания, прави се списък и започвам да си ги рисувам. Истинското удовлетворение идва, когато знам, че съм я нарисувала и е изсъхнала, защото за разлика от всички други форми на живопистта, тук има технологично време, за да изсъхне маслото. Не обичам да „зациклям“ в определена тематика, е да определено предпочитам студената гама цветове, особено синята гама, но не бичам да зацилям и в цветовете. Истинското преживяване е, когато застана в изложбеното пространство и видя лицата на хората, разглеждащи моят труд.

Усещането, че съм творец ми дава мисълта, че ми свършват боите и платната, другото е вече рачитането на перцептивното възприятие на околните хора, относно картините ми.

Какво ти взима изкуството?

Всъщност много обичам да рисувам, докато има хора около мене, даже карам близките си доколкото им е възможно да ми висят над главата и да си говорим на най-различни теми.

А ако няма с кой да си говоря, обикновено си зареждам youtube–a с хаусчета, трансчета, chillout или liquidDNB и по този начин работя. Не обичам тишината, единствено, когато се готвех за изпити като студентка, тогава имах нужда от нея, но от както се дипломирах пак се върнах към задължителният лиричен електро музикален фон.

Нищо друго не ми взима, освен, че заради постоянното седене на едно място мога да кача някое и друго килце, а да си призная не съм много активен човек по отношение на спорта. Въпреки, че карам зимни кънки и плувам когато мога.

Кое те вдъхновява?

Може би любовта като явление, чувство, обичам да я получава и раздавам по много! Един човек, не всъщност са двама, единият е един DJ, който харесвам от далечната 1998 година AndreTanenbergили ATB, както е известен. Неговата музика ме успокоява, дава ми сили и ми е помагала много пъти, обичам да рисувам докато му слушам сетовете или цялата му дискография от 8 албума, които е издал до момента. Другият човек е приятелят ми. Той също ме кара да рисувам, самият той има тази дарба, която е доразвил, изкуството е основното ядро, което ни свързва. Една негова скица ме накара да се влюбя в него. Обменяме непрекъснато идеи и така продължавам да се вдъхновявам. В периода, когато нямах такъв близък човек, нямаше генератор на вдъхновение, сего го имам и съм наистина много щастлива, това веднага се отбелязва и върху картините ми.

Кое те зарежда положително?

На първо място времето, важното е да ми понася добре, нито да е адска жега и да се скапваш от това, нито пък леденият пронизващ вятър, който е в състояние да те скапе здравословно. Много е важно да съм здрава, доброто настоение породено от малките хубави неща, един поглед и много шоколад. Обичам да рисувам на свещи, така, че свещите са много важни. Една добра дума също ми е достатъчна.

Като артист чувстваш ли се различен човек?

Казано е, че художниците са хора докоснати от Бога (независимо за какъв Бог става въпрос – от религиозна гледна точка го казвам). Дали съм различна, ами не знам! На пръв поглед, ако ме видиш на улицата ще ме подминеш и ще си кажеш нормален, обикновен човек, но са ме възприемали като много странен човек. Да въпреки всичко съм странна птица, може би защото рисувам, а не всички могат да рисуват. Точно това е – различна съм от другите, защото имам талант. В България има много талантлив народ. Не съм само аз, но аз съм част от това общество – гилдията на художниците.

Как и от къде се информираш за новостите в изкуството?

Амиии… тук съм си направо с капаците, въпреки, че си имам Google в ръцете и постоянен достъп до нета, обаче не се интересувам от новостите, харесват се скечовете и рендерите правени с таблет, дигиталната фотография, на дневен ред е пърформанса и всички визуални изкуства. Много се търси визуалното изкуство, обаче от чужденците, които посещават страната, но родната публика предпочита класическото стандартната кавалетна живопис. И съм се запътила да „угаждам“ на хората, които харесват този тип живопис, докато в световен мащаб всичко гледа към визуалното, към съвременните ефекти.

Поне с такива впечатления съм останала, относно новостите в изкуството. Непрекъснато се създават нови техники в живопистта, постоянно се експериментира, на път е акрила да измести маслената живопис, защото е по-безвреден и предлага повече ефекти, но това всъщност не е кой зна каква новост.

Какво би казала на всички, които се занимават с изкуство в България?

Искам да кажа на всички, които се занимават с изкуство: Мили колеги и приятели, никога, ама НИКОГА не спирайте да творите! Защото, това сте вие, това е същността ви, това е живота ви!!! Живеем в бездуховност, кризата ни е помела бепощадно. Изкуството, културата – всичко е потънало в дълбок сън, лошото е, че все по-малко хора го ценят, трудно е да се изхранваш от изложби! На практика невъзможно! Все пак това, не бива да ви сломява духом и да пречи на дарбата ви! Трябва да продължавате да се борите и да се събудите, защото винаги просветлението изважда човекът от летаргията на ежедневието. Сега хората не изпитват остра потребност от изкуство, или непременно във всяка къща да има картина, но съм оптимистка, ще дойде момент, когато сънародниците ни отново ще „ожаднеят“ за култура и изкуство. Продължавайте напред вие сте силни!