През юни ви представяме артист, за който да твори е нещо естествено и напълно нормално. Всеки един елемент сътворен от него е взрив от емоции. Образите са послания насочени към всеки от нас.

Кой е Иво Биляров?
Знам ли?…От както се помня все нещо се променя и все същия си оставам. За едни странен, за други просто приятел, всеотдаен в работата и провокатор в творчеството си. Представям себе си като почитател и изследовател на концептуално модулното пластично изкуство. Занимавам се от години с проучване и стратегията на модулните игри( “game plastics”).

Кога и къде започна всичко?
Назад във времето, моите родители, особено впечатлени от поведението ми, вероятно решили, че имам качества на артист. Тяхна е заслугата да настояват аз да се развивам като такъв, но това всъщност е малката причина да го правя, по вероятно дължа това на лудостта в главата си, да правя нещата по различно красиви.

Защо твориш?
Сякаш питаш ме, защо гориш? За тези, които не са го правили, едва ли ще успея да го обясня – метафорично е тръпка, сякаш рибена кост в гърлото, засяда и докато не я извадиш не спира да те мъчи, вълнуваш се, бориш се с материала, със себе си, докато пилето излети от кафеза и зачурулика наоколо. Въобще с диагноза артист не е лесно…

Какво ти дава изкуството?
Ще отговоря скромно, сякаш повече съм взел отколкото съм дал, но уви това е океан, в който всеки е окъпан, пречистен, храм на всички религии като вавилонска кула, която постоянно градим в съзнанието си.

Какво ти взима?
За да не ви отегчавам накратко ще споделя, че всеотдайността на твореца е безусловна.

Кое те вдъхновява?

Както споменах по-горе, във времето на търсене и експериментиране в областта на игрите и главоблъсканиците се докоснах до проблеми от естетически и комбинаторен порядък, който според мен винаги е бил иновативен и забавен. Идеята да превърнеш игрите в изкуство, и изкуството да стане игра не е сензационно откритие. Но начинът, по който аз реших да го представя от моята гледна точка и концепция, са единствената ми претенция и провокация за зрителя.

Кое те зарежда положително?

Ако предположим, че изкуството изначално е преобразена енергия, то всичко наоколо е сякаш енергиен взрив. Забавно е като се замислим само как всеки един от нас трепти в определен енергиен диапазон, един по-силно ги удря тока, други по-слабо и как дружелюбно си живеем, интересно бих казал живеем!

Като артист чувстваш ли се различен човек?
Да, когато съм сред артисти сякаш приличам на тях, когато съм сред приятели сякаш приличам на тях, когато съм сред овце сякаш приличам на артист. Какво ли правя там, не знам?

Как и от къде се информираш за новостите в изкуството?
Не се имам за много компетентен, но се впечатлявам от всякакви иновации и открития в различни научни области. Съвремието ни е толкова забързано и динамично, че едва ли можем да уловим всичко, което се случва. Информационния поток не винаги е позитивен. Ако вървиш срещу него ще те помете, ако си с него ще те отнесе, ако си леко в страни може и да успееш да му се насладиш.
И така, от тук от там, старата философия, че когато сития не можеш да нахраниш, опитваш се да го впечатлиш, сякаш впечатленията са по-важни.

Какво би казал на всички, които се занимават с изкуство в България?
За изкуството в България ще вметна, че е уникално под общ знаменател. Разбира се, опитващо се да навакса пропуснатото във времето. Завидно успява да оцелява, борейки се със себе си, за сметка на цяло едно поколение, което почти вече не се занимава с изкуство в България! С почит: Иво Биляров