От този месец на новата година подновяваме инициативата – месечно представяне на творци от страната ти. Целта е да ги подкрепим като покажем какво правят и как мислят.

Днес ви представяме Теодора Петева, член на Творческо Сдружение „Възел”. Но първо вижте нейния светоглед, а след това и нейните творби. Теодора е завършила Националната Художествена Академия и участва с керамични произведения в различни европейски изложби и фестивали.

Коя е Теодора?

🙂Много пъти и аз самата съм се питала коя съм и като чели никога несъм намирала точен отговор. Но, ако трябва да говоря по-метафорично за себе си бих се определила като „чайник”, а всичко което ме заобикаля с различни видове чай! „Няма значение какъв чай ще се направи в мен, важното е да се излее нещо топло, което да радва всички около мен :)”.

Кога и къде започна всичко?

Помня че от малка ми е доставяло удоволствие да рисувам, така съм се чувствала по – спокойна, по-радостна. Спомням си, че ме впечатляваха различните цветове, може би съм била още в детската градина :).

Никога няма да забравя името Кремена Попова, при която майка ми ме записа в 7 клас на уроци по рисуване и тя ме насочи да кандидатствам в художествено училище от тук започна всичко хубаво.

Защо твориш?

Това е все едно да ме попитате: – Защо ядеш, защо спиш, защо дишаш, защо живееш? Защото имам нужда да ям, да дишам…, да творя. Творчеството е нещо, което не може да се овладее според мен както времето например. Идеите се раждат както минутите. Когато имам една идея винаги се стремя да я разработя в различни варианти докато стане нещо, което да ми харесва. Лошото при мен е, че след като осъществя една творба след известно време спира да ми харесва толкова и започвам да мисля за нова.

Какво ти дава изкуството?

Тук бих перефразирала една реклама, че „Изкуството дава крила”. За мен лично изкуството ми дава само положителни емоции, творческа енергия, стимул да живея и да се чувствам свободна. Изкуството е необятно, то дава много, въпросът е какво ще вземеш от него.

Какво ти взима изкуството?

Бих искала да ми взима много повече от времето. Естествено е, че когато се създава художествена творба се изисква спокойствие и концентрация, и то в големи количества. Това бих казала, че е трудно в днешно време за една жена, ако е майка и съпруга каквато съм аз. Винаги съм харесвала трудността, защото след това е по- лесно :).

Кое те вдъхновява?

Винаги са ме вдъхновявяли различни неща от природата и живота. Най–много обичам да търся приключение в някоя книга за изкуство, галерия или интернет. Самият сблъсък с изкуството ме кара още повече да копнея за него. Последната муза всъщност е моят син, който сега е на 3 г. Благодарение на него още, когато беше на 6 месеца го използвах за модел и успях да осъществя един проект.

Кое те зарежда положително?

На първо място ще спомена подкрепата на моята половинка в живота и моят син, който всеки ден ми казва, че ме обича :), от там нататък най-обикновените неща от живота. Усмивките на хората по улиците, срещите с мои приятели, разговорите за изкуството и други простички неща.

Като артист чувстваш ли се различен човек?

Не само като артист, но и като човек, всеки от нас е различен включително и аз.Ако аз имам нужда да храня душата си с културна информация постоянно, да търся, да проучвам нови неща, както предполагам това се отнася и за всички артисти занимаващи се с изкуство, това мога да кажа, че не се отнася за по – голямата част от обществото, което до голяма степен е много тъжен факт.

Как и от къде се информираш за новостите в изкуството?

Най – вече в интернет. Не защото е модерно, а защото може да се намери наистина много информация за съвременното изкуство. Обичам да се ровя в глабалното пространство. Естествено в разговорите с приятели и колеги научавам понякога нови имена за български и световни автори и за техните творби. Може би тук е мястото да спомена, че много харесвам съвременните японски творци в керамиката – Ясуко Сакурай, Юн Канеко, Хае Юнг Лий, Ичино Масахико и много други в дизайна, архитектурата и скулптурата както и Дейвид Фред, Анн Дрю Потер, Уенди Тейлър и много, много са…

Какво би казала на всички, които се занимават с изкуство в България?

Да не спират да търсят начин да осъществяват своите идеи и най – вече да не сесрамуват да ги показват. Няма нищо по – хубаво от удовлетворението, когато създаваш, защото изкуството е вечно 🙂.