През месец май ви представяме Ивелина Георгиева, която притежава онази уникалност способна да присъства само в един артист и творец. Тя бяга от стандартното и определено има какво да ви разкаже. Вижте нейните проекти и думи.

Коя е Ивелина?

Ифка Игрифка това съм аз. Смях, емоци, щуротии, малко беладжиски истории, някое друго петно по мен, малко мрън и повечко мяу, поспиване до късно… това е моята приказка.

Кога и къде започна всичко?

Ей тука идва голямата приказна история. Някъде при рисунките зад дивана или стените с тебешир. Къде й е съвсем началото не знам, но може би най-съзнателния ми спомен е в първи-втори клас, драскаща модните си скици и твърдяща, че ще стана дизайнер на дрехи. Тогава срещнах Иван Гонгалов, който не просто ме насочи, а ме вдъхнови за изкуството да рисувам. Моден дизайнер не станах, но виж графичен е друга работа. А рисуването си е винаги с мен. Приказката продължава и дано да е приказка без край.

Защо твориш?

За да ми е по-приказен живота. Всеки твори, дори когато затвори очи човек пак създава картини и твори. Въображението не спи, така че да не му даваме почивка.

Какво ти дава изкуството?

Всичко и нищо. Понякога просто имаш нужда да се излееш върху това, което правиш и не мислиш. Не правиш нищо преднамерено, а просто импулс и после идва друг. Това не е нещо, което ще промени света или изкуството, ами просто си е бил твоя импулс и момент. Няма нужда да бъде разбирано или споделяно, този момент е само за мен.

Какво ти взима изкуството?

То не ми взима, само иска да му давам и давам, ужасен досадник, няма отърване, лепне ли ти се – край.

Кое те вдъхновява?

Всичко приказно и не приказно, понякога е нужно само малко настроение, а понякога и време.

Кое те зарежда положително?

Света с безкрайните си малки чудеса и изненади. Те са навсякъде само трябва да се вгледаме.

Като артист чувстваш ли се различен човек?

Всеки е различен. Аз еднакви хора не познавам. Обществото е решило да ги категоризира в някакви групи – артисти, художници и т.н. Аз не се причислявам в никоя.

Как и от къде се информираш за новостите в изкуството?

Интернет е една безкрайна библиотечка, а иначе разчитам на приятели, срещи и на живи впечатления.

Какво би казала на всички, които се занимават с изкуство в България?

Да живеят като в приказка, защото сами си я пишем. Всичко е въпрос на гледнаточка. Повече да бъдат себе си, а не това, което се изисква да бъдат.