Видяхме Иргал на Handmadeday в Пловдив. Веднага ни направи впечатление с искрящите си очи и излъчване: малка като бижу личност, но с много сила и потенциал. Като доказателство за това вижте какво разказва за себе си.

Коя е Ирина?

Аз съм си просто Ирина или Irgal, както ме намират повечето хора в интернет пространството. Последната ми мания е да правя ръчна хартия и всякакви неща от нея: лампи, обици, брошки, картички, купи, пана…

Кога и къде започна всичко?

Ето този момент не го помня… Както и при много от хората родителите са ми повлияли: винаги са ме насърчавали да измислям щуротии, да използвам ръцете и сърцето си и да успявам да направя всичко с подръчни средства и материали. Правила съм си обувки още като ученичка, като изработвам всичко подметката, кожата, лепенето. Колкото до така любимите ми лампи винаги съм се впечатлявала от играта на светлината със сянката, винаги красиви, двете противоположности слети в еднодоста романтично взе да става, почти като в сапунен сериал.

Защо твориш?

Мисля вече повече от 3 часа на този въпрос. Не знам с кое да започна. За това, че забърквайки нова каша от стари кашони, тетрадки, изрезки, календари се забавлявам. Или пък, макар да знам, че няма да спася планетата, като един истински оптимист, се опитвам да рециклирам „боклуци” в домашни условия. А може би просто искам да убедя потребителите, че всичко направено на ръка носи дълбок отпечатък от същността и настроението на творците, поне доста по-дълбок от изработените в Китай дрънкулки, макар че и при тях може да се наблюдава известна уникалност заради дефекти от машината.

Какво ти дава изкуството?

Кара ме да се чувствам добре. Още повече като знам, че все пак съм успяла да преработя малко „боклук”. Дала съм с ръце и сърце нов живот, малко по-смислен и по-артистичен.

Какво ти взима изкуството?

Малко времеи разбира се холът. Просто се налага да го превръщам в ателие, поне за сега. Когато изпадна в творческо вдъхновение, успявам да го затрупам за отрицателно време, с всичките си нужни и ненужни материали и боклучета. Май мъжът ми не е много щастлив от факта, но ме понася някак си.

Кое те вдъхновява?

Вдъхновението идва от всички страни. Даже от гореспоменатия, злополучно набеден хол, в чиито ъгли стърчи абсолютния хаос, а пък от него лесно и спокойно може да си дръпнеш няколко различни нишки цвят, малко от складираните неизхвърлени стъклени бутилки, някой друг кашони след като ги преобразуваш и сглобиш, да получиш уникалната си нова нощна лампа.

Кое те зарежда положително?

Да правя нещата, които харесвам, с цялото си сърце и сърце, без да се съобразявам с това дали ще се хареса на някой или не. И разбира се един хубав масаж.

Като артист чувстваш ли се различен човек?

Не се чувствам точно артист, нито творец. Просто правя нещата, защото и както ми харесват. Това съм просто аз.

Как и от къде се информираш за новостите в изкуството?

Не се ровя много, много. Макар, че си имам любими местенца в нета, няколко сайта, няколко блога… А и много от приятелите ми, когато намерят нещо интересно, често ми го пращат за да хвърля едно око. Понякога дори и спама е полезен.

Какво би казала на всички, които се занимават с изкуство в България?

Че светът може да е материален, но те са неговата душа и сърце. И да пият повече чай.

Ако вече сте истински фенове на Иргал можете да разгледате още проекти в блога й.