През месец юли ви представяме Надежда за, която любовта е навсякъде и във всичко. В ежедневието си тя вижда положителното и не се страхува да го хване за ръка. Но нека тя най-добре да разкаже за себе си и да покаже една малка част от това, което сама създава с ръцете си.

Коя е Надежда?

Мисля че бих описала себе си само с една дума – Любов. Лубовта е това което ме буди сутрин, тя прави живота и дните ми смислени. Сърцето ми, ми показва, колко хубаво може да е всичко, стига да знаеш как да го погледнеш. Любовта, тя е всичко, ако не беше тя, мисля че не бихме съществували. Не си представям себе си без любов. Това съм аз, то е вътре в мен и заедно с нея всеки ден преоткривам света.

Кога и къде започна всичко?

С един приятел се разхождахме,бяхме тръгнали към стария град,любимо мое място в Пловдив. Минахме покраи една книжарница в която се продават материяли за художници и там имаше дървени кутиики, разглеждахме ги и тоими каза:
-Слънце,защо не пробваш да облицоваш една кутиика?
Аз отвърнах :-Добре.
Там започва всичко. Истината е че в началото не рисувах, правех само облицовани бутилки, които декорирах със сухи цветя.

Защо твориш?

Върешно изпитвам нужда да го правя, донякъде защото много обичам да правя неща с ръцете си. Дори да е нещо малко като зашиването на копче или слагането на закопчалка на някоя гривничка. Обичам да давам живот на нещата около мен, които иначе биха отишли на боклука. Бих казала, че творчеството е като вулкан, таиш го вътре в себе си и когато вече е стигнало предела, не може повече и изригва.

Какво ти дава изкуството?

Сякаш е друга част от мен която ме допълва и ми дава чувството на цялост и завършеност. Това е друг свят за мен,свят в които всичко е възможно.

Какво ти взима изкуството?

Не взима нищо от мен или ежедневието ми, напротив допълва ги. Дните ми са по завършени с него и радостта която ми носи се отразява в отношението ми към всичко.

Кое те вдъхновява?

Може да прозвучи налудничево за някой ако кажа че нямам вдъхновение, а просто оставям импулса в мен да ме води. Когато започвам да рисувам или да творя нещо почти никога нямам идея какво ще бъде, то се ражда на момента.

Кое те зарежда положително?

Мога да кажа, че нещата които ме зареждат положително са ужасно ммного и продължавам да откривам нови, затова ще споделя само част от тях. Харесвам да виждам весели и усмихнати лица, деца които си играят, хора които правят добрини. Обичам музиката, танците, приятелите, изгрева и залеза, песента на птиците, ромоленето на водата, шумът на листата, но най-много от всичкое за мен моята малка дъщеричка Детелина. Тя е моето ангелче и тя е за мен най голямата радост.

Като артист чувстваш ли се различен човек?

Не. Мога да кажа че се чувстам по земна, но по различна определено не, макар че изкуството ми е помогнало да открия доста неща в себе си.

Как и откъде се информираш за новостите в изкуството?

Ами общо взето от приятели и познати. Не търся новостите а разбирам случаино за тях и ако нещо ме заинтригува, тогава може да се поразровя да науча нещо повече.

Какво би казала на всички които се занимават с изкуство в България?

Следваите сърцата си, своите импулси и това което извира вътре от вас.