През този месец ще ви срещнем с Александър Македонски (по лична карта), който лесно ще ви плени и очарова. Сашо, както много от неговите приятели му казват, е израснал в малък, но зелен и чистичък град Дряново, за който говори с много любов и накрая винаги стига до задължителната покана да посетите това място и да го разгледате с него. Освен с хилядите неща, които се занимава, Александър не е забравил своя роден град, а усърдно помага чрез НПО „МОГА Дряново“, които правят истински чудеса за това прекрасно място.

Македонски дълги години е работил в уеб бранша като редактор и ръководител проекти, докато в един важен за него момент решава да направи нещо свое. Сега се занимава с 1bike – създаване на уникални велосипеди и реставрация на стари такива. И понеже никога не може да прави само едно нещо работи още като консултант за изграждане на успешно уеб присъствие. Разгледайте малка част от творенията на 1bike, които са истинско доказателство, че изкуство може да съществува навсякъде.

Кой е Александър?

Аз съм едната третина на 1Bike. На границата между техниката и изкуството. Мога да прекарам 8 часа в сглобяване и ремонт на велосипеди, потънал в грес и различни смазки, и не усещам как минава времето. Мога да прекарам още 8 часа в измисляне на концепция за един велосипед, да прегледам стотици варианти, да се колебая с часове за конкретен цвят. Също толкова отделям и за комуникацията на всичко, което правим, с външния свят. Но съм едната третина, защото има една професионална третина, която се занимава единствено с дизайн и нищо друго. И третата третина се занимава само с техническите решения и нищо друго.

Кога и къде започна всичко?

На практика всичко започна юли месец миналата година. Но корените са в детството ми. С най-добрият ми приятел и съсед в 7-ми клас превърнахме мазата ни във велоработилница и всички дечурлига от квартала идваха да им ремонтираме безплатно колелета. До това се стигна, след като един ден баща ми вдигна ръце и каза „оправяй се сам”. Аз така се научих и да закачам кукичка за кордата на въдицата. Да решавам тригонометрични уравнения по математика в училище. Изобщо, много неща научава човек с „оправяй се сам”.

Да се върна на темата. Любовта към колелета я възпитах с каране на старото Балканче и дългите ремонти и пребоядисвания (сигурно поне 15 пъти съм му сменял цвета на това колело). После в гимназията си изкарвах джобните, като всеки ден след училище работех в сервиза на баща ми. За мен има нещо сакрално в това да поправяш нещата, да ги привеждаш във вид, в който да бъдат полезни и да носят удоволствие. За кратко зарязах тази ми страст, когато учих в СУ. После ме подхвана корпоративния начин на живот. Междувременно имах шанса да разгледам и усетя Амстердам за по-дълго. Върнах се и вече знаех, какво ми липсва в София – колелото. Поправих грешката. Спестих пари и започнах 1Bike.

Защо твориш?

Защото това мога да правя. И защото обожавам удоволствието в очите на доволните собственици на току-що полученото дизайнерско колело.

Какво ти дава изкуството?

Дава ми смисъл. Удовлетворение, че правя нещо смислено. 1Bike има мисия, която е по-голяма от самото изкуство. Ние не правим красиви велосипеди в името на красотата. Ние правим красиви велосипеди, за да карат повече хора колело с удоволствие и да направим живота в големите градове по-приятен, чист и здравословен.

Защото проблемите на трафика в София няма да се решат с повече кръстовища, повече ленти за автомобили. Те ще се решат с промяна на съотношението автомобили – градски транспорт – велосипеди. Когато последните две заемат по-голям процент, тогава София ще предлага не само възможности за достоен начин на живот, но и ще спести на жителите си замърсяването, задръстванията, нервите – все неща, с които хората трябва да живеят. А живее ли се пълноценно, когато прекарваш 2 часа на ден, всеки ден, в пътуване? Вместо да си със семейството си, вместо да си с приятели, вместо да правиш това, което обичаш…

Какво ти взима изкуството?

Нищо не ми взима. Както обичам да казвам – аз взимам от нещата, които правя.

Кое те вдъхновява?

От една страна вдъхновение черпя от собствениците на велосипедите, които правим. Защото колелото, след като мине през нашите ръце, трябва да пасне съвършено на натурата на неговия собственик. За мое щастие, хората винаги са интересни и има какво да намериш в тях.

От друга страна черпя вдъхновение от вече създадени красиви неща. Обожавам простите и елегантни решения във велосипедите. Макар и да рисуваме всичко, доста често за мен чистотата на един цвят е всичко, от което се нуждае един велосипед. После идват акцентите – кожени грипове, кожена седалка или пък елементи с цвят на дърво върху никелирана рамка.

Вдъхновявате ме старите градски велосипеди – те носят дух, какъвто в новите намираме твърде рядко. Не, че не се прави и днес, но повечето велопроизводители целят да опростят и оптимизират производството си, за сметка на детайлите. А детайлите правят характера. Вземете един норвежки велосипед отпреди 60 години или един италиански. Ще се изумите колко гравирани елементи има, какво внимание към дребните детайли.

Кое те зарежда положително?

Най-много ме зарежда добре свършената работа. Когато приключим с рисуването на един велосипед, когато го лакираме, сглобим и полираме металните части, тогава се отдръпваме на два метра от него. Ако от нас самите ни впечатли от пръв поглед, значи наистина е страхотен. И това ни зарежда за следващия. Както вече споменах, зареждат ме и реакциите на хората, които карат тези велосипеди. А и не само. Хората на колело традиционно са хубава гледка.

Като артист чувстваш ли се различен човек?

Не. Аз дори не се възприемам като артист. Възприемам се като любител. Защото обичам това, което правя. Не мисля, че съм различен с това.

Как и от къде се информираш за новостите в изкуството?

От много места. Говоря с други хора, които се занимават със сходни неща (защото все още не съм срещнал хора, които да рисуват велосипеди и да създават уникати така, както го правим ние). Чета доста различни форуми и статии. Намирам информация в автофоруми, велофоруми, различни сайтове и Фейсбук групи/страници. Стига да иска, човек може да намери информация за всичко.

Какво би казал на всички, които се занимават с изкуство в България?

Това, което класната ми зарече, когато завършвах гимназия – „Бъдете винаги най-добри!”. Когато правите нещата със страст, качествено и без мрънкане, винаги ще има кой да оцени изкуството ви.