В този месец ви представяме един истински самороден талант, който пренася графитите далеч от градските стени, а именно върху хартия. Ще видите уникалните картини на Филип, направени от спрей, въображение и много желание. Можете да го срещнете в Южния парк, но също така можете да видите още негови проекти на Фейсбук страницата му, Youtube канала му или галерията от идеи и проекти.

Кой е Филип?

Казвам се Филип Църов по известен под псевдонима TRASHER. На 23 години съм и се занимавам с всевъзможни, не много популярни неща, както с рисуване със спрей (Space painting / Spray paint art ) така и с BEATBOX и други видове изкуства и не чак толкова изкуства. Завършил съм Нов Български Университет – Анимационно кино и бавно но славно се опитвам да навлезна в кино индустрията с моя скромен колектив от талантливи и разнордни колеги и приятели.

Кога и къде започна всичко?

Рисуването със спрей започна около 2000-та година в опити на графити след многоброини скици – отивах с някой приятел след около 100-тина скици на хартия да пробвам нещо върху стената и после пак така до момента на 16-ти Ноември 2006 около 8  вечерта. Тогава направх първият си опит за картина със спрей на картон на космическа тема (не искате да видите резултата 😀 ). Това беше момента в който започнах да правя опити да правя такива картини без да има кой да ми каже как стават и как да прилагам дадена техника, сичко беше опит – грешка. Единственото което имах за основа бяха няколко ниско качествени клипчета в YouTube, много боя и мислене на това кое как може да стане.

Защо твориш?

Специално за този вид „рисуване”, интересното му е да се види пред самия теб как става от начало до край, защото наистина е впечетляващо. Голяма часто от картините които правя в този стил са импровизации и понякога нямам идея каква картина ще правя. Само знам, че я започвам и към средата на процеса решавам какво трябва да стане, друг път имам идея от самото начало.

Правя го защото ми е интересно, обичам когато хората харесват и купуват нещата ми и знам, че някой ден мога да влезна някъде, където има моя картина, а да е в къщата на непознат.

Какво ти дава изкуството?

Първото нещо, което се сещам, че изкуството ми дава е Удоволствие. Винаги съм мечтал да изкарвам парите си от нещо, което ми е интересно, искам да правя и не е стриктно спуснато от „ШЕФА”. Не бих могъл да кажа, че съм го постигнал, но се стремя това да стане и се надявам да успея. Понякога просто знам, че мога да отида в ателието и да седна да рисувам и никой да не ме занимава. Друг път искам да излезна от ателието, но не мога да го направя, защото трябва да направя някоя картина, анимация, снимка, клип и т.н.

Какво ти взима изкуството?

За сега не съм видял нещо което да ми е взело кардинално, освен времето, но понякога се ядосвям на хора които ме критикуват, че трябва да правя нещо друго, да си намеря работа, а да не седя да рисувам и да разчитам на непостоянн поръчки.

Кое те вдъхновява?

Обикновено когато рисувам музиката е постоянно с мен, дали със слушалки или колони гледам да слушам музика в повечето моменти в които рисувам. Другото нещо, което е вдъхновава, когато не ме ядосва е – Приятелката ми.

Кое те зарежда положително?

Когато пипна плюс-а на акумолатор, също така и когато хората се усмухват около мен докато гледат картините ми.

Като артист чувстваш ли се различен човек?

Да, когато съм артист ставам извънземен субект говорещ на изчезнал марсиански език. 😀 Нищо по различно не чуствам естествено, дали рисуваш или танцуваш, таланта се измерва в това колко е голям инереса ти към нещото, което правиш, а не колко кофички от кисело мляко ТАЛАНТ ти е дал някой.

Как и от къде се информираш за новостите в изкуството?

Голяма част от нещата, които гледам, интересувам и търся са в YouTube и DeviantArt, защото обичам да виждам процеса на правене и да разбера дали и аз бих могъл да гоправя.

Какво би казал на всички, които се занимават с изкуство в България?

Нещото, което искам да посъветвам всички е да са упорити и да не се дават лесно, защото да си артист в България е като да си африканец в Гренландия, само най-силния успява да се наложи да излезне, и да покаже кой е, от каде идва, и за какво се бори. Тъй като не може всички да са еднакво силни, но пък има хора, който са талантливи и просто не знаят как да се наложат, бих препоръчал принципа на хан Кубрат и пръчките, защото всеки сам по себе си е никой докато не се суе с сродните души и да покажат как се работи в ЕКИП.

Който е прочел това мое изказване и има интерес да работи в екип, но няма такъв може да се свърже с мен или просто да разгледа нещата които правя аз и тези, които правят моите колеги.