Последна, но не на последно място за месец декември остана Каролина Томова или просто Кари. Тя определя себе си като хартиена вещица, но ние бихме и казвали хартиена вълшебница. Тя е една от многото български творци, която не спира да експериментира, търси и открива. Любовта към това, което прави и дава търпение особено за нещо толкова „пипкаво”, както квилингът. Вижте красивите неща продукт на другия свят, в който живее и какво тя самата ще каже за себе си.

Коя е Каролина?

Всеки ден откривам някоя нова КаРи в себе си.

Хартиена вещица…

Емоционален импулсивен мечтател.

Болезнено откровена.

Шарен, любопитен и многостранен Човек.

The Verve дават добър отговор вместо мен – „But I’m a million different people from one day to the next…”

Кога и къде започна всичко?

Вероятно много отдавна вкъщи – с рисунките, по-късно бижута от мъниста, свещи, бижута и сувенири от полимерна глина. Лесно губя интерес. Единствено квилингът успява да задържи вниманието ми вече втора година.

С него се срещнахме случайно в един форум. Определено мога да кажа, че беше любов от пръв поглед, която устоява във времето и на всички препятствия.

Тази любов (като всяка друга) изисква грижи, време, себеотдаване, някой друг компромис за цвят, умение да излизаш извън рамката и… страст.

Защо твориш?

Обичам да вдъхвам живот на хартията. По този начин се пречиствам. Имам нужда да го правя – както имам нужда да дишам.

Какво ти дава изкуството?

Осмисля ме. Пренася ме в друг по-цветен и по-жив свят. Освобождава ме от оковите на ежедневието. Отваря нови светове, макар да ме отдалечава от реалния. Изчиства съзнанието. Укротява емоциите ми. Осигурява необятни пространства, в които да летя. Не укорява. Позволява ми да бъда себе си.

Какво ти взима изкуството?

Мога да кажа какво аз му давам – то не иска нищо, просто стои в ъгълчето и подканващо се усмихва. А на такава усмивка трудно мога да устоя. Точно затова му давам голяма част от времето си, настанила съм го удобно вкъщи и му дарявам… цялата си любов.

Кое те вдъхновява?

Почти всичко – цветовете, хората, усмивките, чувствата, слънцето, природата и всички малки неща около нас. И разбира се – музиката. А понякога и чаша топло мляко с мед и канела е достатъчна…

Кое те зарежда положително?

Най-силно ме зареждат истинските Хора и искрените усмивки по лицата. А също и пътуванията, особено високо в планината, където погледът не може да обхване красотата и всичко изглежда нищожно пред величието на Природата.

Като артист чувстваш ли се различен човек?

Да, но не защото обичам да създавам неща от хартия – според мен да се чувстваш малко различен е необходимо и недостатъчно условие да твориш.

Често казвам, че ако масово хората ходят по земята, аз летя в облаците и почти нищо не е в състояние да ме приземи. Приятелите ми ме определят като „отнесена”. Сигурно защото живея на границата между реалния и моя собствен свят и понякога е трудно да балансирам между двата.

Как и от къде се информираш за новостите в изкуството?

Следя няколко сайта и купища блогове, в които откривам интересна за мен информация. Не бих казала „новости”, но винаги е полезно да надникнеш в главите на другите.

Какво би казала на всички, които се занимават с изкуство в България?

Да не спират да оцветяват и усмихват света около себе си…

Повече за нейните неща можете да видите тук.