Артистичния живот на Уилард Уиган (Willard Wigan) започва още от ранна детска възраст. „Бях 5 годишен, когато започнах да правя къщички за пчелите, защото мислех, че те се нуждаят от място за живеене. После им направих обувки и шапки”.

Уилард страда от дислексия, учи трудно бори се с училището и намира утеха в създаване на изкуство в изключително малки размери, което в действителност не може да бъде видяно с невъоръжено око. „Бягах в един фантастичен свят, където дислексията не ми пречеше, учителите ми не ме критикуваха и така започна моята кариера на микро-скулптор.”

Уилард изпада в медитативно състояние, при което неговото сърце пулсира бавно и това му позволява да намали треперенето на ръцете му. Дори вибрации от вън могат да въздействат върху неговата работа. Той често работи нощем, когато е по-спокойно. Работата на Уилалрд се описва като „осмото чудо на света”, следствие на което живота му е обект на интерес от литературната и филмова индустрия, която да разкаже неговата история. Снимки: zuzafun