Искаме да ви представим Мирослава, която обича да прави света по-цветен и забавен. Тя е запазила детето в себе си и обича да провокира другите деца! Гледа на живота като произведение, което сътворяваме сами. Творчеството и е разнообразно, което и дава различен поглед и много добра преценка. С нас тя сподели своите мисли и ни засипа с част от творчеството си. Надникнете в нейния свят, като погледнете през очи и!

Коя е Мирослава?
Напоследък и тя не знае коя е. 🙂 Това в кръга на шегата. Мирослава е двадесет и девет годишна мама пълна с емоции. Разнообразно ежедневие и занимания. Иска да може много неща, да разбира от почти всичко. Е понякога успява, друг път – не съвсем. Завършила е НХУИИ „Илия Петров“ и НХА – книга и печатна графика. Работи като дизайнер на книги и печатни материали, от скоро се занимава с Web. Обича да рисува пейзажи, да рисува върху стъкло, да прави сувенири, да рисува върху стени и врати, за да радва децата. Обича натурата. Обича да снима. Обича да пътува. Обича да готви. Обича да експериментира. Обича поезията. Обича приказките и световете, които те разкриват. Най-много обича семейството си. Любовта й към правене на изкуство успешно се конкурира с любовта към децата и тяхното отглеждане.

Кога и къде започна всичко?
Всичко започна много отдавна, откакто се помня все си рисувам нещо. Бяхме малки с брат ми и като деца ставахме много рано. (и сега го правим, но по други причини :)) Обикновено съботите и неделите ни започваха рано сутрин с рисуване в леглото по моя инициатива. Мама се беше примирила, с надрасканите ни от фулмастер чершафи. Измислях игри на рисуване и прекопирване под масата. Често изяждахме по някоя каранаци, че тапетите са надраскани или съм оцветявала в книжките. Обичах да довършвам илюстрацийте. Имахме книги с графични илюстрации от Петър Чуклев, които довършвах и украсявах (надрасквах) със син химикал. Като дете много рисувах и прерисувах. Началната ми учителка беше посъветвала родителите ми да кандидатствам в художествено училище, че съм имала потенциал. 🙂 Като ученичка си изкарвах емоциите посредством боя и картон в таванската стая, която бях пригодила за ателие. Обичам да експериментирам с различни техники и метериали. Обичам да смесвам туш с пастел – някои би казал, че това е недопустимо.
Сега се забавлявам с децата, насърчавам ги, рисуваме заедно.

Защо твориш?
Творя, защото такъв е живота ми. Тогава съм щастлива. Всичко, което правя го приемам като един вид творба – изкуство. Дори когато готвя или баналните домакински задължения, които ми се налага да извършвам, превръщам в изкуство. Така ми е по-лесно и дори интересно.

Какво ти дава изкуството?
Изкуството ми дава спокойствие. Зарежда ме. Чувствам себе си. Все едно да скочиш с бънджи и да усетиш пулса си, дъха си. Прилив на адреналин. Дава ми свобода. Попадам в друга реалност. Сякаш времето спира. За мен изкуството е действието, което извършва автора докато прави своето произведение.

Какво ти взима изкуството?
Ами, какво! Взема ми най вече съня 🙂

Кое те вдъхновява?
Вдъхновява ме природата: като животински свят; растенията; страхотните гледки, които наблюдавам пътувайки; природните структури. Вдъхновяват ме приказките, музиката. Най-близките ми същества, децата. Емоциите, които хората провокират у себе си и у мен. 🙂

Кое те зарежда положително?
Зарежда ме морето. Обичам да се разхождам по брега на морето. Вълни да се плискат в краката ми. Движението и аромата на водата.
Зарежда ме планината.
Зарежда ме ранното, слънчево, росно утро, котаго още не съм легнала да спя, а вече трябва да ставам.
Зареждат ме светкавиците по черното небе през задушните летни нощи.
Зареждат ме снежинките залепващи върху ръкавиците ми.
Зареждаше ме гледката към Стара планина и обширното Софииското поле от стаята ми в детството.
Зарежда ме хубавата книга, хубавата картина, посетена изложба.
Зарежда ме детският смях, малките пипащи ръчички и любопитните очички.
Зарежда ме усмивката на любимия човек.
Зарежда ме гласът на мама.
Зарежда ме живота и изживяното.

Като артист чувстваш ли се различен човек?
Понякога да! За мен хората колкото и да са различни визуално, интелектуално, с различни качества и интереси, толкова са и еднакви. Обаче има неща, които хората свързани с изкуството виждат и усещат по-различен, психологичен начин от другите хора.

Как и от къде се информираш за новостите в изкуството?
Като артист съм поела своя посока и стил. Макар понякога да съм доста разностилна и в различни направления изявена. Не целя да съм модерна. Целя да съм съвременна в чувствителността си. Информирам се посредством интернет, някоя книга или списание, но не търся постоянно, а когато съм привлечена от нещо и то ми хареса. Информирам се и чрез интересни за мен културни събития като изложби, концерти, театрални постановки.

Какво би казал на всички, които се занимават с изкуство в България?
Да продължават да го правят и да не се отказват. Хора, правете това, което обичате и бъдете себе си!