Искаме да ви представим Надежда Коцева, която по образование е художник аниматор, а в момента изразява себе си като прави илюстрации. Творчеството и е вдъхновено от природата,  света на децата и приказките. Все неща, които я карат да се чувства свободна и да твори с ентусиазъм. Въвлечена в приказните светове на децата създава книжката „Дъга-Мечта“. Обича смешките и думите, а след това да ги облича в образи. Проследете творбите и думите и за да научите нейната приказка.

Коя е Надежда?
Надежда е от жк. Свобода. Един приятел се шегуваше: „Надежда от Надежда“, но наистина стана така, че срещнах Любовта си и се преместих да живея в Надежда. Сега имам нужда от Вяра и мисля, че я преоткривам вътре в себе си, така успях да се докосна до Вяра, Надежда и Любов в различни етапи от живота си, тук в София.
Желая го на всеки, заедно със Свободата, тя дава криле.

Кога и къде започна всичко ?
Първите ми спомени може би са от 5-6 годишна възраст. Лежах на пода и рисувах принцеси, сестра ми мина прокрай мен и отправи комплимент: “ О, Пикасо!“ Разбрах го погрешно за възрастта си и веднага отидох да се оплача на мама:)
Споменавайки Пикасо си спомням неговия афоризъм, че му отнело 5 години да се научи да рисува като професионалист и цял живот да се научи да рисува като дете. Наистина, невероятно красиви и естествени са детските рисунки. Мисля, че по-често трябва да присъстват в илюстрациите към детски книжки примерно.
Иначе си спомням горе долу къде започна всичко – моментите на уединение при баба и дядо, приказка…тишина, само боите и аз и топлия обяд на баба за фон. Сега често се връщам към тези детски чувства, тъй вечни всъщност. Сега разбирам, че това е било един вид медитация.

Защо твориш?
Всеки твори, всеки е творец в собствения си ден и живот, колкото по-съзнателно го правим, толкова по-добри творения имаме. Творим и в разговора и в отношението си към близките, и в сърдечното произнася на думата „Благодаря“ дори.
Творя, защото се пренасям в един свят с доста по-бавни обороти от днешния, нещо като безвремие, изключвам случаите когато се гонят срокове разбира се :). Много е хубаво, когато „виждаш“ как се формира твоята идея, как се ражда и прохожда, това е най-приятната част, после наблюдаваш как и други хора я приветстват, това пък те зарежда вече за други хрумки и така се завърта колелото на вдъхновението. Публичното представяне е завършека на всичко това, но не е задължително, макар да дава официално новия живот на творението.

Какво ти дава изкуството?
Дава ми една съзнателна медитация. Усещам се като връзка, като поток, който минава през мен, ако не се съпротивлявам се получава силна връзка – само даваш път на енергията да се прелее през теб.

Какво ти взема изкуството?
По-скоро аз вземам от изкуството, защото осъзнавам, че не винаги му се отдавам изцяло. При мен има дупки, периоди на отдалечаване от изкуството, в които липсват системно рисуване и произведения. Може би пък напротив: има творене, но в други насоки – дом, деца, възпитанието им, семейство. Но вдъхновя ли се – изкуството определено е способно да отнеме дори нощите ми 🙂

Кое те вдъхновява?
Идеята може да дойде от всяко нещо, стига да си с отворени сетива за това. Вдъхновявам се от човек, дума, облак, заледена локва…какво ли не. Така се родиха приказките „Дъга-мечта“, вдъхновени от изразите на децата ми. 4-5 годишният ми син буквално ръсеше бисер след бисер, като например:“Тази блузка ми е малка вече, а кога ще порасне?“, „Мамо ние истински ли сме, аз май не съм“,“О, я стига – рибите не могат да правят шеги“ и т.н. Сътворихме цели приказки и съвместни илюстрации с децата.
Когато участвахме с моя съпруг в рекламен конкурс на известна марка водка, се вдъхновихме и от перфоратора в трамвая… /Между другото – спечелихме конкурса:)/.
Човек може да наблюдава всичко: от градската изложба до поточето в планината и да се вдъхновява. Напоследък се вдъхновявам от факта, че млади българи творят под различна форма: училище създадено изцяло по български обичаи в планината, някъде край Варна; българска арт-формация създала изложба на дечица от малцинствата, вдъхнових се и от дейността и интервютата на творците тук във този сайт.

Кое те зарежда положително?
Зарядното. Мисля, че всеки човек има такова. Включва се към него и започва да прихваща положителни вибрации,а знам, че Вселената бъка от тях и то безплатно. Но определено може и отрицателните работи да зареждат положителните, в рамките на нормата естествено, просто слагаш карикатурната настройка на фотообектива и пресъздаваш, хиперболизираш, и то станало пък смешно накрая, положително.
Понякога се зареждам положително от книга, музика, особено родопската напоследък, самоиронията… Последното е много добро средство – просто се ощипваш и поглеждаш отстрани и то взело че станало шарж.

Като артист чувстваш ли се различен човек?
Не. Чувствам се различно, когато усещам, че се докосвам до нещо красиво, носещо мир и спокойствие, когато творя. Според мен това е естествено усещане, но като че ли дълбоко забравено от повечето хора.

Как и от къде се формираш от новостите в изкуството?
Мисля, че е опасно да следим всички новости в изкуството, защото малко или много те могат да отнемат от автентичното наше изкуство, стремейки се да сме в крак с всичко ново и модерно. Понякога се получава така, че се видоизменя първопричината.
От друга страна пък вече всичко е измислено, всяко ново е една добра трансформация на създаденото вече старо. Технологиите обаче са нещо различно. Хубаво е, че за тях отвсякъде можеш да дръпнеш инфо, но това чак ме обърква. Дълги години след като завърших Анимационно изкуство се питах защо не ни научиха на повече технологии, на иновации, но по-късно разбрах че нашите преподаватели всъщност се стремяха да ни вдъхновят да открием душата на творението си. Това е много важно и много сложно. Без искра, технологиите са като празна черупка.

Какво би казала на всички, които се занимават с изкуство в България.
Да бъдат наивни! За да могат да продължават да творят, без да виждат хилядите пречки. Дори да използват пречките, защото и те могат да бъдат вдъхновяващи! България е много шарена. Имаме нужда да напълним българските книжки с прекрасни илюстрации на български автори, с анимацията можем да вдъхнем душа на анимационни герои, които да накараме да останат и тук, на които да видим очичките преди да поемат големия път на задкулисен труд за чуждестранни продукции. Имаме нужда от карикатурата на всичко заобикалящо ни, за да оцелеем.
И да се вдъхновяват, да се радват, да пътуват из България. Да се свързват помежду си, за да се зареждат и подкрепят. Да търсят и намират изява на своите творения непрекъснато,както тук във Вашия сайт!