През месец март ви представяме Веселина или известна във виртуалния свят като Неф (Неферет). Тя изразява себе си чрез хартията и е пример за човек, който твори защото така се чувства добре. Занимавала се е с танци, рисуване и множество други неща. Но магията на хартията я пленява за дълго. В моментите, когато няма книга пред себе си, тя обича да работи с ръцете си и да изгражда нестандартни форми. Предлагаме ви да надникнете в нейния свят.

Коя е Веселина?
Веселина в голяма степен изобщо не съществува – тя е черупката, горните сиви пластове, които споделям с всеки срещнат. Неферет, от друга страна, е една цветна фурия от мисли, идеи и емоции, която бълбука в сърцевината и ме прави това, което наистина съм. Може и да звучи малко психарско, но си мисля, че всеки малко или повече се чувства по-различен от това, за което го представят другите – от името, та до характера.

Кога и къде започна всичко?
Преди около две години се намирах в доста зациклило положение и определено ми трябваше някакво хоби. Случайно покрай един приятел преоткрих една детска радост – пейпъркрафта – и след като скоро се отегчих от принтиране, рязане и лепене, реших да пробвам с оригами. Рядко се случва да се задържа на едно занимание толкова време и с такова постоянство и интерес – с японското изкуство за сгъване на хартия обаче ми се получи. Надявам се да продължи още дълго време.

Защо твориш?
Имам вътрешната нужда да правя нещо с ръцете си, обичам нестандартните неща, играта с форми и цветове… Хартията е един доста интересен материал, който си има характер и собствени желания и това, което правя, е като че ли постигане на синхрон между идеите ми и настроението на хартията. Приемам го като начин да изразя себе си и да покажа нещо хубаво на тези, които решат да разгледат нещата ми. Вдъхновявам се от други творци и се радвам, ако на свой ред вдъхновя някой.

Какво ти дава изкуството?
Спокойствие и удовлетвореност. Обичам да виждам как нещата се оформят, как от идея стават материя. По време на този процес тотално си изчиствам мислите от всякакви глупости и проблеми, съсредоточавам се и в крайна сметка изпадам в едно спокойно и отпуснато състояние. Много е приятно.

Какво ти взима изкуството?
Взима ми времето, в което би трябвало да се занимавам с други, „по-важни” неща. Но, честно казано, не съм убедена, че бих ги правила, дори да имах нужното време…
Понякога пък, когато твърде дълго и твърде много съм сгъвала или съм разглеждала различни идеи и модели из интернет, започвам да се чувствам изчерпана и сякаш съм си изразходвала цялото въображение. В такива случаи са ми нужни няколко дни или седмици без никаква хартия около мен, за да презаредя. Като цяло, това занимание, това изкуство ми дава много повече, отколкото ми взима.

Кое те вдъхновява?
Не мога да определя точно какво ми дава настроение и идеи. Понякога ми е просто скучно, понякога искам да се занимавам с нещо продуктивно или пък от нищото ми е хрумнала някаква идея. Най-често като че ли ме вдъхновяват работи на други оригами творци – виждам нещо и си казвам: „Хей, това е добра идея, трябва да го пробвам, но ще променя това тук и онова там…”.

Кое те зарежда положително?
Случайно откритие на нещо красиво в Мрежата, слънчева разходка в някой парк, разговор с интересни хора или мълчанието вечер, докато заспиваме с приятеля ми. И стабилна доза кока-кола с нещо шоколадово.

Като артист чувстваш ли се различен човек?
Не бих казала. По начало си се чувствам различна, а и смятам, че всеки човек е уникален и би трябвало да се чувства по този начин. Но не свързвам това усещане конкретно с арт заниманията си. Най-често се случва страничните наблюдатели да ме смятат за различна заради това – на тези, които никога не са пробвали оригами, всичко им се струва много сложно и страхотно. Пък то не е чак толкова…

Как и от къде се информираш за новостите в изкуството?
Следя няколко блога и сайта, но не целенасочено и с мисълта да знам какво става – просто ми е любопитно кой, какво и как прави. На повечето неща обаче попадам случайно, докато търся нещо съвсем различно.

Какво би казала на всички, които се занимават с изкуство в България?
Че са страхотни хора. Дори да не ги познавам, дори да не знам с какво се занимават, дори творенията им да не са ми по вкуса – страхотни сте, защото не ви е страх да изразявате себе си!