През този топъл месец ще ви срещнем с една изключително богата личност – Силвия Владимирова, която по образование и призвание е художник костюми със специалност „Анимационна режисура“ в класа на Доньо Донев. Преминала е специализиран курс по куклена анимация в Бояна филм студио, работила е като художник-аниматор в М-тел, последната й работа е в Мирамар филм, а в момента практикува най-хубавата професия на света – в момента е майка на пълно работно време. Но нощите са само нейни и през това време тя създава дребни неща, както тя казва за себе си, с който да зарадва близки и любими хора. Докато отглежда своя син и събира идеи за бъдещи проекти, вижте малка част от нейния огромен свят на приказки и герои. И обезателно посетете нейния блог.

Коя е Силвия?

Събирателен образ от разум и чувства, вслушвайки се по-често във второто.

Кога и къде започна всичко?

Някъде назад във времето, знам че винаги съм искала да се занимавам с това, което правя и сега. Не е имало колебания. Имаше изрисувани с флумастери стени а когато бях наказвана си рисувах по и под масата.

Защо твориш?

Всеки иска да бъде разбран, да каже какво мисли. За мен това е начина, като правя това, което мога. Изразявам се с въображение. Защото искам да кажа нещо по моят начин.

Какво ти дава изкуството?

Отговори, когато го гледам, въпроси, когато го правя.

Какво ти взима изкуството?

Нощите.

Кое те вдъхновява?

Пътуванията и хората. Надъхва ме когато видя начина, по който другите около мен творят, всеки със своят почерк, като друг език. Това по някакъв начин ми действа стимулиращо да покажа и аз какво мисля на моят ”език”.

Кое те зарежда положително?

Някакви дребни неща като ароматът на  кафе, хубава книга, филм, снимка, дори добре наредена витрина. Всичко, което дразни в положителен смисъл сетивата ми.

Като артист чувстваш ли се различен човек?

Различен в смисъл, че имаш по-различен и понякога по-точен начин да  се изразяваш.

Как и от къде се информираш за новостите в изкуството?

Интернет е голям източник несъмнено, там основно, но да посетя изложба на познат или не толкова познат артист е по-лично и ценно за мен. Тоест освен Интернет  и приятели, които споделят на какво ново и хубаво са попаднали или иначе казано средата.

Какво би казала на всички, които се занимават с изкуство в България?

Знам че не е лесно особено финансово да си свободен да правиш само това, да се занимаваш с изкуство, но ако това ти носи удовлетворение, значи е твоят начин. Тук нещата се случват по трудният начин, но това не ги прави по-малко красиви и значими.