През месец юни ви представяме аниматора Николай Михайлов / Nixon, който с огромно удоволствие раздава знанията си. Но не на всеки, а само на онези, които са запалени като него  в идеите си и не се спират пред нищо.

Кой е Николай/ Nixon?
В един от екипите в който работих си бяхме направили сайт и там бях написал – „Лудият професор“ (The Nutty Professor). Винаги когато правя нещо, искам то да е спонтанно, лудо, да ми идва отвътре. От друга страна професор, защото с годините опит, стотиците проекти и хора с които съм работил, винаги съм гледал да споделям всичко което знам. Вярвам, че колкото повече колективни знания има един екип, толкова по-голям е шанса да успея и аз като част от него.

В един момент някой ми лепна прякора „професор“, въпреки че аз лично не мисля някога да се натискам за каквито и да било академични титли. Едвам издържах да изкарам бакалавър, трябваха ми цели 9 години за да го направя и не виждам как ще направя нещо повече.

Напук или заради всичко това от няколко години преподавам, редовно в УАСГ и като гост-лектор във ВТУ и НХА.

От около две години заедно със страхотния екип от Despark развиваме CGArt.bg – социална мрежа за компютърна графика и визуални изкуства. Идеята на сайта, в който се изявявам като главен редактор, е да даде качествено ново място за представяне на визуалните артисти. Днес, все повече хора използват компютъра като инструмент на творческата си искра и търсят места в Интернет, където да могат да споделят творбите си, да научат нещо ново и да се вдъхновят от работата на свои колеги.

Aрти, геройчето на CGArt.bg. Художник Петя Савова.

Кога и къде започна всичко?
Като дете разбира се, може би на 5-6. Бяхме няколко хлапета в квартала и всеки си имаше записани на VHS копия на 4-5-6 епизод на Star Wars (нещо като 240p на Youtube днес – ужасно качество). Тогава нон-стоп рисувахме героите, самолетите и канонерките. Две от момчетата бяха синовете на Петър Станимиров, един от художниците на ДЪГА, която постоянно си купувах. Баща ми пък се редеше на опашки и ми носеше PIF и много се чудех дали някога ще мога да рисувам така комикси. Въведението ми в компютърната анимация стана някъде през 1994-та, покрай една игра – Master of Orion. В нея имаше едни от най-готините анимации които бях виждал до тогава. В пререндвано 3Д, резолюция 640х480, но това беше възможността на стандартните компютри.

Не си спомням как разбрах, че са правени с една от програмите които бях „намерил“ отнякъде – 3D Studio R4. Тогава никой нямаше Интернет, нито мобилен телефон и всичко което правехме е да си ходим на гости и да разпитваме и да гледаме как някой е направил нещо ново. Учеше се много бавно, но беше забавно, дали донякъде защото беше много трудно и недостъпно. Имах късмета и, че когато започнах една от първите си работи там бяха купили целия пакет и прочетох няколко неща. Години по-късно разбрах за първите курсове, които се организираха в университети.

2004 „С рогата напред“ / Режисьор: Живко Арсенов

Защо твориш?
Когато се запаля да правя нещо, не мога да спра, като наркотик ми е и това прави цялото ми усещане за света различно. Напоследък се старая внимателно да избирам проектите по които работя, давам приоритет на тези, които са ми най-приятни, вместо да работя за тези, които ще ми донесат най-много пари. Много е готино когато нещо твое тръгне по телевизия или се появи на централна улица, но в един момент това писва и не ти носи нищо освен средства. Според мен определено един артист има нужда от постоянни предизвикателства и вдъхновение, за да се развива по естествен път, а това не може да стане с повечето комерсиални проекти.

2003 „MDR Телевизия заставки“

2003 „MDR Телевизия заставки“. Художник и аниматор Свилен Димитров.

Какво ти дава изкуството?
Дава ми енергия, желание за живот, здраве, нови приятели. Винаги когато съм бил на гребена на вълната съм усещал как всичко се подрежда от само себе си. Моментите в, които съм бил най-болен и нещастен са точно когато съм блокирал и съм правел нещата само заради парите.

2003 „Палавници шапка и заставки“ / Художник и аниматор Свилен Димитров

Какво ти взима изкуството?
Понякога съня, понякога нервите. Когато не мога да направя нещо дълго време се ядосвам. Когато пък нещата потръгват, не можеш да се спреш и не разбираш кога е станало сутрин. Хубаво е човек да намери баланса, при който да подреди мислите, творчеството и живота си, така че те хармонично да се развиват. Аз все още се боря с това.

Илюстрация на хлебарка за уеб сайта Dorkies. Художник Силвия Василева, 3D модел Мария Калчева.

Кое те вдъхновява?
Идеите, музиката, историите и разбира се – жените.

2004 „Палавници заставки“ / Художник и аниматор Свилен Димитров

Кое те зарежда положително?
Езеро (или море), слънце, зеленина, музиката, приятелите ми. Ако може да има съвсем малко пясък 🙂 и сол. Имаше преди две години страхотна сцена на плажа в Балчик, ставаха страхотни купони и беше мноооого весело.

2004 „Палавници заставки“ / Художник и аниматор Свилен Димитров

Като артист чувстваш ли се различен човек?
Да, но не смятам че съм толкова различен. Съжалявам много хората, които живота е успял да отлее в определен калъп и са загубили творческото си начало. Всеки го има, но за много избора дали да продължават да творят става поради някаква неестествена причина. Изкуство може да има във всяка област, просто не трябва да спираш да изследваш и да бъдеш любопитен.

2004 „Палавници заставки“ / Художник и аниматор Свилен Димитров

Как и от къде се информираш за новостите в изкуството?
Интернет и приятели. Преди повече от две години установих, че всичко което ми трябва е да отделям по максимум час на ден за да съм в крак с всякакви новости. Преглеждам основно няколко сайта. Престанах да ровя постоянно, откакто се появи Facebook, защото там много често хората пускат интересните неща. В момента има ужасно много канали, от които човек може да се информира, но не вярвам, че да си запознат с новостите е най-важното. Разбира се, много по-трудно е да си в час с технологиите, но това няма как да се преодолее лесно, нито бързо.

2004 „Палавници заставки“ / Художник и аниматор Свилен Димитров

Какво би казал на всички, които се занимават с изкуство в България?
Че са едни от малкото щастливи хора, да не спират да творят и винаги да се стараят да бъдат близо до себе си.

1999 „Ръпчър“