?„С КРИЛО НА АНГЕЛ“ Изложба – живопис на Нина Златева.

Представяне на новия каталог. ГАЛЕРИЯ „ЖОРЖ ПАПАЗОВ“

12.11.2010 „Новотел Пловдив“ – фоайе; 18:30ч.

/Една изложба на Нина Златева в галерия „Жорж Папазов” – Пловдив/

Тя отдавна е тук. Не й се налага да се доказва. Годините в Академията и тънкостите на занаята с технологиите, кавалетните техники, отдавна са зад гърба й. Днес нейните ученици, намерили „богатата почва” на роден живописец, поемат пътя на експеримента и реализацията си като автори.

Весели ме битката на колегията-изкуствоведи да я придърпат в „ диапазона на „наивистичната живопис” или към архаични, „декоративни” тези, познати от миналото. Времето е друго. Вече е изминал ХХ век… Виртуалната реалност днес е станала по-реална от истинската действителност, в която съществуваме.

Нина Златева обича да живее в света, който изгражда. Да го моделира. Да го гледа. Да го съпреживява. И разказите й са такива – със светлина, с оптимизъм. Разкази за отминали времена, за далечни земи, улици и събития, сливащи се в едно. Често в картините й се докосват познати митологични сюжети – без да се цитират, но бързо след това те измъкват в съвременния мултикултурен свят. Е, това не са шизофренните пътувания / припомням френския психоаналитик Жак Лакан/ на постмодернизма. Философите говорят за криза на хуманизма и за разпад на субекта… Разпада се човешката цялост. Чрез драматичните преживявания, които са останали зад гърба й, Златева ни възвръща вкуса,… не само в „Птици”, „Скерцо”, „Между небето и земята”,„Добрата новина”,„Единствена моя” , към мечтата, към приказката в нейната „територия – свободна земя”. Работите й са като след катарзис – с много озон, грейнали в типичните нейни си гами. Преживяното в житейски план я прави мъдра и спокойна. Този модел – този свят работи, той може да се постигне, може да се съвъзкреси чрез зрителя в митична йерофания, в единство между човек и Всемир. Нейната визуална реч не е повърхностна и до болка катадневна. Концептуалното единство в картините на Златева може да бъде коментирано в различни посоки. Византийският културен кръг вече е моделирал авторското й присъствие като теми, сюжетни линии, мироглед, техника, знаковост.

Финният хумор и самонаблюдение, разпознаваме от съзвучието й с ежедневието. Близостта й до зрителя опростява /от първи поглед/ рисунъка, но взривява емоциите и чувствата чрез високочестотните цветови комбинации. Ето защо нейните светове могат да се дефинират и като основа-канава, която те връща в началото на началата, заради която си заслужава да се живее. Светът е положителен, красив – най-после оценен /реабилитиран/. Провокациите от живото докосване до нейните картини ни моделира в оценката си за действителността.

Други светове от началото на всеки житейски път са отваряли нейния. Ще припомня автори с типичен български колорит и приповдигната цветност: Мана Парпулова, Бронка Гюрова, Иван Вукадинов, Спас Нешовски, Иван Кирков, Нева Тузсузова, Пенчо Балкански. Но те са подсказвали този – нейният свят, който владее сънищата и мечтите й, бляновете и проекциите за „Утро“, „Риби”, „Жълт смил”… Стила в картините на Нина Златева е разпознаваем от зрителя. Благодаря ти, Нина! Този свят е уникален, вече е и мой.

„С крило на ангел” – да и това е една мъничка част от беграунда й.

Илия Борисов