Днес ще ви потопим в цветове и форми, които не сте виждали, благодарение на талантливата художничка Силвия Павлова. Завършила е националната гимназия за приложни изкуства „Св. Лука” в София, със специалност „текстил и технология на облеклото”. Следва НБУ и специалността театрално изкуство с професионална квалификация сценограф.

Ако кажем, че се занимава с много неща, ще е малко на фона на това, които наистина прави, а именно – рисува картини, прави ръчно изписани копринени шалове, създава модни скици за костюми и декори, твори пластики и работи като арт конксултант към Арт Рентъл. В свободното си време пише и приказки.

Беше ни изключително трудно да изберем малко неща, с които да я представим, защото Силвия има богата колекция от различни проекти. Обезателно разгледайте сайта й, но преди това прочетете повече за нея самата тук.

Коя е Силвия?

Писар на сърдечните озарения с вечно зелени очи, вперени в стомната на изгрева.

Кога и къде започна всичко?

Започнала съм да рисувам от малка, както правят всички деца. Родителите ми са художници и някак естествено и от мен се получи художник. Първият ми спомен от творчески занимания е как седя под бюрото в краката на майка ми и събирам изрезките от хартия, които падат от ръцете й. Правя от тях животинчета и човечета, клоуни.

Тя работеше към Балкан-турист и украсяваше витрини. После в началното училище, докато рисувах принцеса след принцеса с коя от коя по-екстравагантни рокли, всички мислеха, че някога ще стана моден дизайнер. И станах!

Защо твориш?

Творя защото това е мисията ми. Знам, че съм създадена, за да създавам. Излагам това което правя, защото искам да споделя с хората нещата до които достигам, мисли, чувства, настроения. Когато има ответна реакция е чудесно!

Надявам се, че хората гледайки и носейки нещата които правя усещат по някакъв начин позитивното чувство, което влагам в работата си.

Какво ти дава изкуството?

Дава ми свобода! Свобода да пътувам, да се потапям, да преживявам, да усещам процеса на сътворението. Истина е, че когато си в процеса почти нищо друго няма значение. Хората се чудят как разбирам кога картината е завършена. Мисля, че ако артиста прави нещата както трябва, творбата сама избира кога да започне, как да протича и кога да свърши.

Има нещо което те води само. Когато насилиш нещата това се отразява. Ако не си почнал навреме става скучна, ако не свършиш навреме става претоварена. Тези неща може да не се усещат от публиката, но автора ги усеща. 

Какво ти взима изкуството?

Аз работя това, което обичам и не чувствам ограничения. Понякога нямам спокойствие поради статута “свободна практика”, което мисля е проблем на повечето колеги.

Сравнително малко автори успяват да устоят на това да са извън “матрицата”, защото отдавна само талант на художник не е достатъчен. Изискват се други комплексни качества.

Кое те вдъхновява?

Каменни стомни и дървета напомнящи на женски тела, отражения, мирис на фрезии и канела, строежи, светлината, зидове и огради, тъкани и материи, планината когато вали, силния топъл вятър… 

Кое те зарежда положително?

Музиката, природата, домът ми и най-близките ми същества. Особено позитивно ми действа когато гледам затрупаното от облаци небе и знам, че горе над тях то си е винаги синьо!

Като артист чувстваш ли се различен човек?

Понякога разбирам, че хората ме възприемат като различна. Аз не се чувствам различна, защото не познавам другите. Различна от кого? Най-лошото е човек да е различен от себе си.

Как и от къде се информираш за новостите в изкуството?

Като художник винаги съм била на принципа, че вървя по своя път и не ме интересува кой какво прави по неговия. Ако в момента някой мисли, че абстракцията е модерното течение в изкуството или другите нови форми от типа инсталации, аз няма да започна да се занимавам с това, което не ми е интересно само и само да съм модерна.

Искрено вярвам, че всеки, който е честен към себе си и творчеството си развива свои собствени търсения. Работата на изкуствоведи, експерти, наблюдатели и критици е да следят и да улавят течения и моди. Разбира се, попадала съм на случаи които са ми помагали да развивам собствената си работа, но не съм ги търсила съзнателно.

До сега не съм следила как се развиват колегите ми. От скоро в ролята си на арт консултант по проекта СЪБУДЕТЕ СТЕНИТЕ СИ! се налага да се интересувам от работата на колегите си и да се запознавам с тях. Оказа се приятно и надявам се полезно!

Какво би казала на всички, които се занимават с изкуство в България?

Правенето на изкуство, ако е искрено, е изключително вдъхновяващо преживяване и го пожелавам на всеки без значение от таланта му. На художниците бих казала нещо не за творчеството им, а за процесите след това. Трябва да се опитват да бъдат адекватни на пазара.

Повечето от нас си мечтаем за мениджъри, но в крайна сметка се оправяме сами. Трябва да се търсят варианти, нови възможности, нови пространства за излагане, нови концепции. Има такива!

Изкуство в България се продава, не е лесно, зависи от много неща, но в крайна сметка ако вярваш в предназначението си на творец значи си дошъл за да останеш. Съдбата на всеки е различна и тя ще бъде вярната за всеки от нас.