Имаме удоволствието да ви представим този месец интересен автор с разнообразно минало и опит в различни по вид дейности. Това разбира се, може само да обогати човек и Силвия Трифонова е типичен пример. Вижте какво се случва с нея и какво създава докато е някъде между духовното на изкуството и материалното на професията си.

Коя е Силвия?

Зодия Овен.

Любими цветове: червено и жълто.

Взискателна. Дейна и идейна.

Артистична и с много мечти.

Подредена и организирана.

Любопитна.

Кога и къде започна всичко?

Цветовете и формите ме привличат от най-ранна детска възраст. Още от 4-5 годишна възраст много обичах да рисувам, рисувах моите кукли – те бяха първите ми модели, мебелите в хола ни, измислях си и чертах с молив мечтани дворци и необикновени сгради. Обожавах да рисувам с тебешир по асфалта, и още помня като дете имам един медал за най-красива рисунка върху асфалт. Най-ярко си спомням изложбата която организирахме като деца с мои рисунки в двора ни и канихме всеки срещнат да я разгледа. Имахме изработени покани за целта и кекс – 100 % домашно производство.

В последствие се записах и на уроци по рисуване, непрекъснато се стремя да се развивам. Баба ми е моден дизайнер по професия, дядо ми създаваше мъжка мода. Може би заради тях от малка си шиех интересни дрехи, като няколко десетилетия след това завърших и курс по моден дизайн в София. Висшето ми образование е икономист, по професия съм Маркетинг мениджър и специалист по организиране на събития, като съм работила в рекламните отдели на големи корпорация в София, Абу Даби и Дубай. Дори тогава творческата ми страна се е развивала. В Дубай завърших кратък курс за графичен дизайнер, както и дистанционно обучение от NYIP, САЩ – фотография. Изразявам себе чрез последната ми страст – фотография, като обожавам да улавям емоциите на хората, да запаметявам важни за тях моменти, или да снимам красив пейзаж или сграда по време на някое пътешествие. В моя фотографски блог (sylviphotography.wordpress.com) желая да разкрия в снимки красивите места които съм посетила, както и интересните хора, с които съм се запознала.

Друго мое хоби, което ме зарежда с положителна енергия е рисуването върху коприна, като в момента изработвам и колекция от ръчно рисувани уникални артикули от естествена коприна.

Защо твориш? Какво ти дава изкуството?

Когато творя нещо то е защото имам вътрешна необходимост от това, в процеса на работа времето сякаш е спряло, понякога не усещам как са минали 4 часа например. Изпитвам удовлетворение и щастие от резултата. За момента съм участвала само в 3 изложби, нямам много опит в представянето на мои творби, но винаги съм се радвала когато някой случаен минувач се спре пред моя снимка и я разгледа с интерес. След дълги години прекарани в живот на скоростни обороти в корпоративна среда, където планираш всяка минута от времето си и работиш усилено по 12 часа на ден, срещаш се с десетки хора, изкуството е това, което ми помага да спра за миг бързия ход, и да релаксирам. То е това, което дава баланс в живота ми.

Какво ти взима изкуството?

Не бих казала, че изкуството ми взима нещо, по скоро то ме обогатява.

Кое те вдъхновява? Кое те зарежда положително?

Природата. Срещи с приятели. Изкуството. Ярките цветове. Морето. Усмивката на случаен непознат. Аромата на силно кафе сутрин. Пътешествията. Допирът на коприната.

Като артист чувстваш ли се различен човек?

Чувствам се може би като всеки човек с някаква доза артистични заложби – емоционална, впечатлителна, малко нетърпелива, много дейна и взискателна към себе си и околните.

Как и от къде се информираш за новостите в изкуството?

От книгите. От интернет – следя различни страници и блогове с новости от света на модата, изкуството и фотографията. Обичам да търся новости, а намеря ли една тя ме води до друга, след това трета, процесът е безкраен.

Какво би казала на всички, които се занимават с изкуство в България?

Да не се отказват, като хоби или като професия да развиват творческата си страна непрекъснато. Да следят не само какво се случва на артистичния пазар в страната ни, но и по света. Аз мисля, че за изкуството няма граници.

Познавам много успели български артисти – фотографи, художници, арт директори, архитекти и скулптори, които са се наложили в космополитния Дубай, просто трябва да вярваш в себе си и да си убеден, че ако си добър, светът е твой.