В последният ден на септември ще ви представим един нов талант – Християния Шаламанова. Тя е завършила НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ специалност Анимационна Режисура. И има късмета нейното хоби (да рисува), да се превърне в нейна основна работа. След дипломирането си до сега се занимава с дигитално изкуство и анимация, създаване на типажи и дизайни.

Коя е Християния?

Християния обича левичарите, защото тя самата е, обича да пие топло кафе, обича когато рисува да не я закачат, обича творческия и музикален хаус. Обича най-много от всичко да рисува сини лисици и да живее едновременно и в миналото, и в бъдещето. Обичам да ми казват foxy.

Кога и къде започна всичко?

Всичко започна когато се родих? Винаги съм знаела, че ще рисувам и никога не съм заставала на кръстопът “ами сега накъде…с какво да се занимавам?”. Рисувах постоянно и навсякъде, рисувах едновременно и с двете си ръце. В детската градина, нашите ме записаха в Школа по Изобразително изкуство “Захари Зограф” в гр. Самоков, това беше моят първи и истинки тласък към изкуството.

Спомням си и първият път, когато татко ме заведе и ме остави – гледах празния бял лист цели два часа и не можех да помръдна, не сложих и една чертичка, накрая намерих сили само да се разплача. И така. Това беше моя първи ден! След това десет години с нестихващ ентусиазъм и огромно желание ходех в школата. И до сега си спомням пропития с акварел въздух, атмосферата, в която се разтапях, потапях, рисувах и забравях за света навън.

Защо твориш?

Когато рисувам най-важно от всичко е, аз да съм доволна от резултата, независимо какво правя – колажи, сини лисици или графики. Обичам да пробвам и да екпериментирам и съм доволна, когато се получи и другите го оценят. Но рисувам защото искам, защото имам потеребност да изразявам себе си и това ме кара да се чуствам изпълнена със смисъл.

Какво ти дава изкуството?

Това, че мога да рисувам и да създавам нови светове ми носи най-голямо удоволствие, кара ме да се откъсвам от реалността и да се чуствам уютно и точно на “моето място”! Рисуването за мен е като самозареждащ се механизъм, колкото повече рисувам, толкова повече ми се рисува!

Какво ти взима изкуството?

Рисуването отнема време, но пък ми дава безвремие, дава ми удоволетворение, дава ми всичко нужно, за да се заредя с желание да рисувам.

Кое те вдъхновява?

Вдъхновява ме почти всичко хубаво около мен. Уютно ми е за работа, когато слушам любимата си музика, когато кафето ми е топло, когато времето е мое. Харесвам аромата на акварела, маслената боя, скърцането на таблета! Във всеки един момент мога да намеря вдъхновение – в дъждовния ден, в човек, в уханието на пролетта, в пътуването, в спокойствието.

Кое те зарежда положително?

Какво ли… ето какво ме зарежда положително – любовта.

Като артист чувстваш ли се различен човек?

Чуствам се различна изобщо, не само като художник, то е така, защото всеки е уникален и носи свой заряд да изрази себе си и да покаже уменията си. Различна съм защото рисувам, мисля и създавам неща, които са плод на моето въображение, излезли са от моят свят. Няма как да се дублират от друг…затова.

Как и от къде се информираш за новостите в изкуството?

Когато имам време се ровя из нета, разглеждам сайтове на колеги или галерии, обичам да говоря за изкуство с приятелите си, но рядко ходя на изложби. Ако ми попадне нещо качествено може да провокира интереса ми и да събера повече инфо за него. По различен начин си набавям новостите за изкуството, но никога не е на всяка цена.

Какво би казала на всички, които се занимават с изкуство в България?

Бих им казала пожеланието, което отправиха към мен на една детска обща изложба, на която спечелих някакъв приз, но най-важно остана това: „ …ръцете ти винаги да бъдат изцапани с боя!”. Това е!