През месец Март бихме искали да ви представим Георги Грошков с погледа му за живота и визията в обектива на камерата му. За някои неговите думи могат да са брътвежи, но за други в тях се открива свежест. Вижте сами!

Кой е Георги?

Сангвиник, холерик. Човек, който бихте срещнали на зелено колело, с което минава на червено. Човек, който непрестанно се опитва да моделира кадрите, в които живее, иска му се в тях да има много енергия и ако може максимално подреден хаос. Наполовина руснак, наполовина българин.

Кога и къде започна всичко?

Спомням си, че като бях много малък, печелих приятели като им разказвах стопроцентови фантастични небивалици. Обожавах момента, когато им разказвах.

Мисля, че после от там и дойда прякора ми „Свежи–Брътвежи”. По-нататък за 0.0252 десето хилядни не успях да вляза в 35-та гимназия. Наложи се да запиша гръмко звучащата специалност в Техникума „Ломоносов” – Кино прожекционист. Започнах да “късам” ленти от 8-ми клас. От там си имам едно копие на стари унгарски филми,които премонтирах. Хареса ми безотговорността, свободата и бързият начин, по който може да предаваш истории и идеи на хората. Запалих се по режисурата и пoкиното въобще, реших че ми се иска да продължа да разказвам, този път по-смислено и много по-въздействащо. В момента съм студент по кинорежисура.

Защо твориш?

Когато работя, не творя само аз, твори целият екип. Творя, защото само така, знам че мога да бъда абсолютно честен със себе си.

Какво ти дава изкуството?

Разкрива неща, които не знаех за себе си. Кара ме да се мразя и обичам. Дави ми oще няколко кадъра за хората, които не съм познавал. Мисля, че киното преди всичко е изследователски порив.

Какво ти взима изкуството?

Определено не ми взима, но си давам добровoлно времето.

Кое те вдъхновява?

Едни приятели свирят в бившият завод за глухонеми „Тих труд”. Ето такива неща..

Кое те зарежда положително?

Самовара ми с черен чай.

Като артист чувстваш ли се различен човек?

Не, простo непрестанно работиш. Наблюдаваш постоянно.

Как и от къде се информираш за новостите в изкуството?

Главно, когато пътувам. Срещам какви ли не лигавщини, но между тях намирам интересни неща. Бях си направил експеримент на един фест да гледам 5 филма дневно. Трябва наистина да видиш много неща от изкуството, за да оцениш малкото ценни. В момента разчитам и на приятели, които казват „Гледал ли си…..?” . Търся и в интернет.Харесва ми кино със замах. Сега се сещам за Ян Кунян например.

Какво би казала всички, които се занимават с изкуство в България?

Смелост!