Типографията е дял от графичния дизайн, третиращ уместната и естетически издържана употреба на различните шрифтове. Типографията взима под внимание индивидуалността на всеки шрифт, с неговото излъчване и свойството му да въздейства визуално, както и обективните му характеристики — разположение и размер на камшичетата, пространство между отделните символи, отстоянията и пропорциите между главни и малки букви.

Шрифтът оформя обществения вкус. Затова е редно да имаме чувство към шрифта. Няма добър и лош шрифт, има подходящо и неподходящо използван. Шрифтът е част от изкуството и културата на дадена епоха. Разноообразието от шрифтове в употреба днес доказва наличието на различни културни ценности. В днешно време различните култури са по-близки чрез разширените възможности за достъп до информация. През вековете човешката мисъл е била представяна чрез говоренето и писането. Писмеността идва вследствие на пещерни рисунки, знаци, букви. На някои езици глаголът „пиша“ означава рисувам (славянски), на други – означава врязвам (немски), което подсказва как хората са съхранявали посланията си.

Днес при представянето на теми, идеи и изобщо при комуникация се обръщаме отново към по-осезаемото: изображение, звук, динамика. Думата шрифт е дошла у нас от немски език чрез печатарската терминология. На немски тя означава писмо, азбука, почерк, писмен документ, вид на буквите. Нашите печатари обикновено са употребявали думата шрифт, за да означат вид наборни букви. Под шрифт трябва да разбираме не само вида и общата форма на установените писмени знаци, но също проявеното и отразеното в буквите през време на изписването им съзнателно отношение на шрифтописеца към естетическите проблеми и стила на формата на буквите, като форма на изкуство. В него се отразяват мислите, вкусът, преживяванията и знанието на автора за изграждане на формата на буквата.

Как е изглеждал някой древен шрифт, е зависело както от уменията на пишещия, така и от инструмента, с който е бил изписан, и материала, върху който се е пишело. В момента на преписване или превеждане на големи количества книги е възникнала необходимостта и от по-бързо писане, което е наложило създаването на нови шрифтове. Практичността е била водеща не само днес. Писмеността изисква договореност между членовете на обществото – да знаят какво означават отделните символи.

От финикийска писменост XIV-XIII пр. н. е. възниква гръцката. В средата на IX век от гръцкия шрифтов корен се отделила нова издънка и от нея се развили две нови азбуки – глаголицата и kирилицата . Пак от гръцката се появява и латинската писменост. Кирилската азбука се отличавала от гръцката (и латинската) по добавянето на нови форми на букви, които са модифицирани от буквите в глаголицата. Добавените са били буквените означение на несъществуващите в гръцката азбука български звуци. Текстове за демонстрация на шрифтове

Демонстрация на шрифта

Изречение, което съдържа всичките букви в латинската азбука и по тази причина често използвано да демонстрира даден шрифт е „the quick brown fox jumps over the lazy dog“ („бързата кафява лисица прескача мързеливото куче“). В предпечатната подготовка, когато за образец на дизайна трябва да се налее повече текст, често се използва псевдолатинският текст „Lorem Ipsum“, с който се проверява плътността и четивността и общата типографска естетика на даден шрифт.