В това представяне искаме да ви запознаем не с един човек, а с трима. Три приятелки, които се познават отдавна и знаят дарбите си. Те споделиха с нас част от творбите си и казаха по няколко думи за себе си. И трите работят в IT идустрията и учудващо образованието им не е в сферата на изкуствата. Цвети и Ети са завършили „Икономическа информатика“ във Варна, а Поли е учила в Техническия университет в Русе. Заедно те създават Фреерия, което е техния малък бунт срещу стандартите, конфекцията, сивотата и скуката. Зададохме им няколко въпроса за работата им и вдъхновението, което ги кара да бъдат това, което са. Вижте отговорите им и част от творенията.

Какво е Фреерия?
Фреерия е синергия от Ети, Цвети и Поли.

Ети е развяна от вятъра и прегърната от земята, неразтопена от дъжда и галена от тревата. Понякога се усмихва на слънцето, а понякога се мръщи, защото има светла кожа и изгаря лесно. Когато времето е мирно – медитира, когато има битка се превръща в кентавър, но рядко вади стрела от колчана. По-често вади фотоапарата и обстрелва мига, без да и мигне окото. Все по-красиво и все по-истински. Тя е очите на Фреерия и рисува със светлина, освен това и шие.

Цвети е Пипи Дългото Чорапче, когато играе, Алиса, когато пусне магичното да се случва в иначе заземената си природа, а когато има нужда да е силна е Маграт и тогава всичко става възможно. За децата си е просто мама. Под стъпалата и растат Цветя, a изпод пръстите й излизат прекрасни бижута. Тя е гласът на Фреерия и ние й гласуваме пълно доверие да обвива продуктите ни в думи и да омайва клиенти. Цепи мрака с чадър от цветя и пеперуди. Истинска Фея.

Поли понякога е самурай, а понякога рисува музика, която може да обуеш и облечеш. И светът вече не е същия. Размахва пелерина на цветя и водни кончета пред бика, и го предизвиква, предизвиквайки себе си. Излъчва покоя и хармонията на изящен меч в кания. Когато се движи, вижда пред себе си, но понякога се спъва в сянката си. Когато е в покой вижда невидимото. А когато рисува, вижда себе си. Тя е четката на Фреерия, създаваща безвремие.

Кога и къде започна всичко?
Всяка една от нас е започнала да твори отдавна, още през ученическите години, когато нямаше такова изобилие от материали, модата беше унифицирана и се налагаше да бъдем мега-изобретателни.

Ети: „Майка ми си спомня, че съм шила дрехи на куклите. Аз си спомням първата ушита пола в 7-ми клас, за която тя ми помогна. На 25 можех да шия всичко – от бельо до палто. Правех подаръци на сестра ми, приятелите и себе си, подчертавайки различността и уникалността, която всеки е. Като дете рисувах. Но за мен не бе достатъчно добре. На около 28 спечелих в томбола джобен фотоапарат. И продължих да рисувам със светлина.”
Но Фреерия се оформи и падна от дървото, като зрял плод през 2013 година.

Защо творите?
Ети: „Почти никога не знам как ще изглежда крайният вариант на даден продукт. Знам само цветовете. Когато започна, то се създава изпод ръцете и очите. И радва. Защото опознавам себе си. Магия е. Никога не повтарям нещо вече направено. Дори да има няколко поръчки на един продукт, във всяка има промяна.”

Цвети: „Единствено заради личното удоволствие от това да създам нещо красиво с двете си ръце.”

Поли: „Заради неповторимото усещане от процеса на създаване, заради магията, която витае, когато правиш нещо за точно определен човек.”

Какво ви дава изкуството?
Ети: „Процесът е подобен на динамична медитация. Самовглъбяване, съзерцание и създаване. А когато се отрази и в другите, и зарадва и тях, означава, че медитацията е била успешна.”

Поли: „Път към себе си. Както и възможност да се докоснеш до хората.”

Цвети: „Дава ми наслада, усмивки и звезди в очите, даже май ставам с 10 см по-висока, когато нося нещо направено от самата мен.”

Какво ви взима изкуството?
Взема ни Време (което винаги е в недостиг), сън, усещането за реалност.

Цвети: „Изкуството за мен е като рога на изобилието, посоката е само навън – даване, нищо не отива в обратната посока. Даже времето, което ни отнема не се усеща докато твориш.”

Кое ви вдъхновява?
Всичко! Ярко преживяване, книга, сън, музика, картина. Цветовете навсякъде и под всякаква форма, заиграването със светлината, всяко нещо, което наглед изглежда съвършено според представите ни. Природата, другите творци, фантазийния свят, който създават някои автори на книги …

Кое те зарежда положително?
Покоя. Съзерцанието. Природата. Съзиданието. Споделянето.

Разходка в планината, децата, пътуванията, морето, ходенето на концерти, даже едно „добро утро”, казано с усмивка.
Общуването с хора със сходни разбирания и визия за света, такива с които сме на една честота.

Като артисти чувствате ли се различни?
Ети: „Всеки човек е уникален. Има общи архетипи на поведение и този на артиста ни дава усещане за създаване на нещо магично и специално, но всъщност всичко е далеч по-простичко. Стремиш се да се намериш и изразиш по един по-освободен от норми начин. Но това всъщност е добре да прави всеки.”

Цвети: „Не, не се чувствам различна, а виждаща.”
Поли: „Всеки човек е уникален и различен от останалите независимо от заниманията си. Кое е това, което най-добре те изразява е личен избор, който потвърждава казаното преди това.”

Как и от къде се информирате за новостите в изкуството?
На принципа – каквото е нужно, то те намира. И когато си готов – то се случва. Информацията идва по различен път, понякога дори неподозиран. Умението да я интегрираш в живота те прави творец на съдбата си.

Какво бихте казал на всички, които се занимават с изкуство в България?
Ети: „Да следват сърцето и мечтите. Да изразяват себе си по уникален начин, не да копират успелите. Последното не те прави творец.”

Цвети: „Продължавайте, заслужава си.”

Поли: „Дерзайте, следвайте сърцето си, ако можете да си го позволите. :)”