Коя е Нина Златева?
Нина е малка частица от голямото цяло. Мисли с цветове. Обича красивото във всичките му проявления. Винаги се надява. Рядко се отчайва.
Кога и къде започна всичко?
Опитвам се да се сетя, защото беше доста отдавна. Когато на около девет – десет годишна възраст баща ми ме попита каква искам да бъда, аз бях категорична – художник. В това отношение винаги съм била наясно със себе си. Първата си изложба направих на тринадесет – четиринадесет години в родния си град – Русе. И ако сега ме накарат да избирам пак бих посегнала към същото, въпреки че вече знам колко е труден този път. Затова и нямам право да се оплаквам. Правя това, което винаги съм искала. Сигурно и така трябва.
Защо твориш?
Творчеството ме кара да се чувствам жива. Можеби това е най- доброто, което мога да направя за света около мен. Идеята е страшно вдъхновяваща и зареждаща с очакване. Раждането на картината за мен е велико тайнство. Понякога става много бързо, друг път е по-бавно и тежко, но добрият резултат те кара да летиш. Трудното започва след това. То е като раждането на дете. Когато тръгне по света нещата вече са непредсказуеми. Но целият този път е толкова емоционален, че си струва да го извървиш.
Какво ти дава изкуството?
Дава ми страхотни усещания. Не знам дали Бог е създал света с възторг, но когато заставам пред платното усещането и много приповдигнато. Да създаваш един нов свят и най-окриляващото преживяване.
Какво ти взима изкуството?
Не смятам, че взима. Вглъбеността и усамотението, които съпътстват творческия процес са ми много близки. Тогава сетивата ми работят на пълен оборот. Е, разбира се, иска време, но аз му го давам доброволно и с радост.
Кое те вдъхновява?
Вдъхновението е като гръм от ясно небе. Появява се някаква мисъл, понякога в най-необичайно време и място. Важно е да я задържиш, защото тя е като горещ кестен. Изпуснеш ли го – край. Но когато ти го подадат – това е дар… Едно цветово съчетание понякога може да стане причина да се родят серия от картини. Всеки път е различно. Ако имаше рецепта за вдъхновение доста хора биха поискали да им се подаде. Нали знаете песничката на Висоцки за музата?
Кое те зарежда положително?
Всичко, което доставя радост на сетивата ме зарежда с положителни емоции. Чувствам се окрилена сред природата. Обичам позитивни хора. Щастлива съм, когато им доставям радост, с това което правя.
Като артист чувстваш ли се различен човек?
По никакъв начин не се чувствам различна. Аз съм част от многообразието на божествения замисъл. Щастлива съм, че имам работа, която носи радост. Всъщност това е шастието. Да откриеш за какво си направен.
Как и от къде се информираш за новостите в изкуството?
Харесвам провокациите, го в изкуството не е като тенденциите в модата, където за всеки сезон има нов хит. Не обичам постоянно да ровя за новости. Имам моя пътека, по която вървя и слушам вътрешния си глас. Вярвам, че той ме води в правилната посока.
Какво би казала на всички, които се занимават с изкуство в България?
Стискам им палци. Пожелавам им вяра, сила, упоритост, почтени галеристи и мениджъри, благодарна публика! Ако нас ни няма светът ще бъде доста сив и скучен.
Разбрахме, че творби на Нина ще можете да видите от 03.02.2010 до 23.02.2010 в галерия „Лик”. Изложбата ще бъде открита на 03.02.2010 – Сряда от 17часа на ул. Л. Кошут 37, София
No Responses to “Цветовете на Нина Златева”