В този горещ месец август ни е приятно да ви представим една изключително красива, но и умна фурия, която ще ви плени с усмивката си – Нона Недялкова. Повярвайте ни, трудно ще можете да й вземете думата, но пък тя ще ви скрие шапката, защото успешно съвместява работа като младши адвокат и режисьор.

Завършила е Анимационна режисура и Право. Работи в държавната администрация, но спасява себе си като се занимава с реклама и всичко, което е способно да инспирира в нея някаква щура идея. Вижте нейното представяне.

Коя е Нона?

Нона е аниматор режисьор, понякога се представя и като юрист, но по скоро за да се забавлява с обърканите очи отсреща. Ако все пак трудно си я представяте погледнете летящата блондинка в насрещното-това е тя.

Усмихнатото лице, което се заговаря с непознати. Готова винаги да прегърне приключението. Момичето, което тича босо в гората, отваря сама парашута и готова да потопи ръце в глина до рамене. Клишираният творец, който все бяга от стереотипи, търсейки себе си в другите. Не се представя като художник, просто споделя със света любовта си към хората през саркастичния поглед на карикатурата и шаржа с категоричен размах на туш и перо, затворени, обли контури в опростени форми, по детски наивни и ярки, изпълнени с усмивки.

Кога и къде започна всичко?

Това никога няма да си призная, но подозирам, че увлечението ми е започнало в ранна, детска възраст, когато се прибирах от яслата с пълни с пластилин чорапи, готова на цената на всичко да моделирам андрогени разбираеми само за „просветеното око”. В по-късно изпускайки ”Аз”-ът в дълбоките води на егото не си спомням да съм давала шанс на други му да ми отнеме всяка артистична задача, която се зададе в насреща.

Защо твориш?

Неизбежно е! Русата ми главата е пълна с буболечки, гъмжи от картини и звуци. Трябва да се отърва по някакъв начин от тях. Залагам капани с молив и хартия и стрелям, но за моя радост, респектирана от белия лист, резултатът никога не е достатъчно удовлетворяващ, за да спра. Хубавото е, че никой не подозира, че имам огромен „бъг в системата”. В очите ми всички са в карикатури, а няма да ви казвам какво виждам пък в огледалото си освен кафявите си очи ;)… всичко е смешно, опростено и наивно, какъвто е света, добре че не го знаят околните… Всеки жест, всяка емоция или дума генерира идея-поредната цветна дупка в мисълта.

Какво ти дава изкуството?

Срещите със зелените човечета и неограничено количество цветни хапчета или друго яче казано по-скоро ме спасява от стерилността на сериозността, която сами придаваме на живота… измислените правила. Просто свобода, в която всеки неразбираем или абсурден, по-скоро необщоприет щрих на емоция маркираш с етикета „просто изкуство”, без да се налага да се оправдаваш и без да ти назначават среща със специалист в съответното направление.

Мога да опитам да ви се обяснявам и високопарно, ако искате, истината има хиляди лица… Ето, съзерцанието, вглъбяването успокоява и ме уравновесява, събира и хармонизира света в главата ми. Концентрацията те кара да балансираш ценностите си… този багаж е достатъчен да бъда където и да е, който и да е, но винаги себе си. От друга страна играта на съзидание, доближаваща до божественото укротява нагона на еготоцентризма и те кара да изглеждаш понякога дори почти нормален. Като цяло култивира чувството ми за самодостатъчност, което вероятно е висша форма на нарцисизъм типичен за артиста.

Какво ти взима изкуството?

Забелязвали ли сте онези хора на улицата с прорасли бради, лули, шантави цветни кърпи, които се връзват най-вече с нищо и задължителен изцъклен поглед… и вие ли?… Никога не се бях замисляла до вчера, когато след почти 10 дена, доброволно самозаточение вкъщи, рисуваща поредната „велика идея”, отидох до магазина с френски маникюр пълен с черна хлебна гума и прическа „ала ток и жици”. Понякога самовглъбението минава онази тънка граница, която къса нишката на контакт с околния свят или той къса с теб, това във връзките винаги е спорно.

Кое те вдъхновява?

Въпросите стават все по-трудни… какво целите, братя? 😉

Повярвайте, табаското и последната страница на вестниците вдъхновяват всеки, шегувам се разбира се, а може би не или просто бутилка текила! Прекалих! А, дори не пия… поне не от много рано сутринта ;).

Да се върнем на въпроса… Та, срещите с хората. Забавлява ме онази неприкрита самовлюбеност и важност, с която се ражда човек така убеден в тежестта на своето, видите ли единствено и неповторимо само по себе си, многострадално съществувание в света на прашинките. Разбира се има типажи върху, които не се концентрирам, когато така или иначе природата си е казала тежката дума дори и графита не може да е по-красноречив. Но други просто ги харесвам, обичам или ме респектират по някакъв начин тях рисувам първо в главата си, а после прерисувам върху каквото ми попадне.

Кое те зарежда положително?

Ми, акумулатор: 12 V, 77 Ah, Пусков ток 680A, аммм.., това май беше за шевната ми машина. Да видим друго, може би отново общуването с хората, наблюдавам ни/ ги непрекъснато, съзерцавам, радвам им се, забавляват ме… Заговарям дори непознати непрекъснато по всякакъв повод, от всякакви възрасти. Винаги научаваш нещо ново, различно, интересно. Всеки човек е друга реалност, вселена, планета или бучка пръст. Всеки контакт е нова призма в измерението ти, която катализира нова провокация…

Друг позитивен акумулатор са ми екстремните спортове. Адреналинът те изпразва, изчиства. Сякаш досега с ръба те отрезнява от шлаката на битието и те изправя пред света, като за първи път, готов да го прегърнеш гол, без предразсъдъци такъв, какъвто е рязък, хаплив, мимолетен…

Като артист чувстваш ли се различен човек?

Ами да, мисля, че лилавата кожа и шиповете по челото не отиват на русите ми букли. Не разбира се. Вярвам, че всеки е артист в своето житие, в своя делириум, но не всеки си го признава. Разбира се укротяването на “Аз” – ът в нарцистичния свят на изкуството е по-емоционален и драматичен, но той по-скоро може би приобщава, изгражда още един мост в общуването с околните, но по-скоро, когато не се получава ползвам и мобилен, номерът ми е 088 6630 *** – „Call me please!” ;).

Как и от къде се информираш за новостите в изкуството?

Летните афиши и фейсбук винаги ще ви дойдат на помощ. Но като цяло от случайността е спомагателна сила. Май тук искате да Ви направя “четка” на блога. Честито, истина е! Много е похвално, че има ентусиасти като Вас, които са готови да търсят и да ни алармират за нови цветните акценти, които изненадващи или странни усмихват деня ни и ни провокират за нов старт.

Какво би казала на всички, които се занимават с изкуство в България?

Аман от конкуренция, ей! Но съм ужасно щастлива че Ви има! Дерзайте братя! 😉