В първият месец на новата година имаме удоволствието да ви представим Полина Манолова от една съвсем нова семейна работилничка в хубавото име „Biala Maca“, която изработва бижута и аксесоари от мъниста, полускъпоценни камъни, корали, миди и вълна. Освен това използват старата българска техника наречена – плъстене на вълна, за да изработват освен бижута, чанти, брошки, но също така и сапуни. Посетете ги на BialaMaca.com, но преди това вижте какво ще ви разкаже Полина за себе си.
Коя е Полина?
Казвам се Полина, на 27 години съм. Не обичам да се определям като артист или човек с талант, защото смятам че всеки човек има творческа страна, но не всеки я изразява. Аз избрах да изразя своята като правя бижута и аксесоари от камъни, мъниста и вълна.
Освен да давам израз на творческата си нагласа ми се налага да се занимавам и с по-прозаични неща като административна работа на пълен работен ден… нещо, което ми помага да се издържам, но не ми носи удовлетворение. В бъдеще планирам да се превърна в социолог и да работя в университетска среда.
Кога и къде започна всичко?
Всичко свързано с Бяла Маца започна съвсем скоро и съвсем на майтап. Тук е мястото да спомена, че майка ми е човека, който ме подкрепи в моето начинание и който активно се включва в изработването на всички красоти. Започнахме да правим бижута за себе си и постепенно отделяхме все повече време за хобито си. Приятели и познати започнаха да ме питат какви са тези бижута, от къде съм ги купила, стана ми приятно че и околните харесват нещата ми и започнах да правя неща по поръчка.
Защо твориш?
Творя защото така се чувствам добре и спокойна. В днешно време не са много нещата, които човек прави с удоволствие и всеотдайност, така че когато откриеш нещо свое, което ти помага да излезеш от битовизма, трябва да го пазиш и развиваш.
Какво ти дава изкуството?
Незнам дали нещата които правя могат да се нарекат изкуство, затова искам да говоря за това какво ми дава наистина изкуството. Обичам да чета книги, възхищавам се от писменото творчество. На мен също ми се налага да пиша и знам колко е трудно да изразиш идеите си на хартия, затова хората, които го умеят са истински творци. Обичам театъра, как е възможно за час или два да забравиш за себе си и да се превъплътиш в някой друг…също форма на висше изкуство. Няма да продължавам натам с музиката, танца, изобразителното изкуство и всички останали форми, под които може да се прояви човешкия дух. Дълбоко се покланям пред всички творци, това което те правят, прави мен по-добър човек.
Какво ти взима изкуството?
Не мисля че изкуството може да ти вземе нещо, в негативен смисъл. Единственото което може да вземе е скуката, леността, материалните стимули.
Кое те вдъхновява?
Вдъхновението при мен е напълно необяснимо, идва и си отива според невидими закони, не бих казала, че е случайно, защото не вярвам в случайността, по-скоро идва когато си готов и си отива когато е изпълнило задачата си.
Кое те зарежда положително?
Красотата на природата, хората и техните истории.
Като артист чувстваш ли се различен човек?
Както казах не се възприемам като артист. Но да, чувствам се различна доста често, различна заради желанията си, убежденията си и начина, по който ги изразявам. Хубаво е да си различен, но понякога е хубаво да срещаш и себеподобни.
Как и от къде се информираш за новостите в изкуството?
Е, не е трудно да се информираш за новостите в изкуството във века на електронните средства за комуникация. Макар да не съм фен на електронните медии, те определено улесняват достъпа до всякаква информация. Преди обаче да се интересуваме от новостите мисля че е добре да се запознаем с класиката, защото повечето от нещата, които ни се струват нови, са добре забравени стари.
Какво би казала на всички, които се занимават с изкуство в България?
Бих казала на всички които не се занимават с изкуство в България и по света да започнат да се занимават. Изкуството не е елитарно занимание, запазено за шепа хора. Всеки човек има талант за творческо занимание и колкото по-рано го открие толкова по-добре ще се чувства. Светът ще стане по-приятно място ако всеки намери време да се откъсне от материалното и намери своя творчески отдушник.
One Response to “За една бяла маца”
16.01.2012
Петя ПарашкевоваПрекрасна изява, не е нужно да се нарича изкуство, важното е човек да твори красота. Да изпитва радост и да дарява радост. Очарована съм от блога и благодаря за креативните идеи ! Красотата ще спаси света!