През Април ви зблъскваме с Лора Димова. Тя е личност, която притежава уникалната способност да прави от карайностите изкуство. Или с други думи казано изкуство от карайностите в живота с които директно, ясно и бързо предава посланията си. Характерно за нея е винаги да търси и провокира аудиторията чрез проектите си.

Коя е Лора?

Лора няма възраст и не иска да има. Чувства се е едновременно като дете, момиче, жена, понякога просто като безполово същество, наблюдаващо света. Не иска да се спира на едно място и не иска да остава за постоянно в едно измерение. На кратко това e Лора. Различните хора, които срещам ме вдъхновяват да се интересувам от това какво е живота и кои сме ние. Обичам да пътувам и ненавиждам работата в офис от 9 до 17, като се моля никога повече да не ме сполети.

Кога и къдезапочна всичко?

Още като малко дете бях заобиколена сред купища модни списания на майка ми. Всички тези списания бяха „дообработвани” периодично от мен, разкрасявайки моделите с грим и каквото ми хрумне, разбира се с дебел червен фулмастер. Най-абсурдното беше, че дори и мъжете не оставаха в страни от този ритуал. Слагах им червило и какво ли не. Майка ми изпадаше в ужас, тъй като слагах почерка си навсякъде където видех книга, списание, тетрадка, лист… Постоянно рисувах като дете и по-късно като тръгнах на училище всички деца ме молеха да им рисувам по тетрадките. В семейството ми има доста креативни хора, които за съжаление не са стигнали до това да се занимават с изкуство, поради несигурната му финансова страна.

Защо твориш?

Защо творя – и аз понякога си задавам същия въпрос. Изкуството е нещо, което не може да се обясни логично, както и самият процес. Това са сложни неща и ако някой някога направи устройство за визуализиране на мислите това ще е едно от най-значимите изобретения в света на технологиите. Идеите ми са страшно разнообразни, и сега в нашето съвременно общество много бих искала да мога да съчетая технология с арт. За това мисля напоследък. Иска ми се да работя в лаборатория с куп учени, които да са ми на разположение. Интересувам се от биотехнологиите и тяхната приложимост в изкуството. Но това за напред. Правя арт, защото мисля че всеки има право на глас да изрази и визуализира своите идеи за живота.

Какво ти даваизкуството?

Изкуството ми дава свобода на мисълта и определено непрекъснато ми разширява кръгозора. Това ми е енергийният източник. Също така изкуството ми помага да обръщам мислите си на 360 градуса. Това е уникално…определено не ми е скучно.

Какво ти взимаизкуството?

Какво ми взима…взима ми почти цялото време със сигурност. Много голяма част от времето прекарвам само и единствено с мислите си. На моменти забравям, че не съм излизала от дни. Някои неща не ми правят впечатление като почна да работя по някоя идея. Мога да прекарам дълъг период без да виждам хора. Мисля, че понякога това е малко крайно, но си струва. После пък се съвземам и почвам да се социализирам. При мен има баланс на крайностите.

Кое те вдъхновява?

На кратко – човекът, неговото тяло и особено органът мозък. И най-вече начините по които си служи с тях. Вдъхновяват ме болката и лудостта. Всеки път е различно. Напоследък ме вдъхновява боклукът и мизерията навсякъде. Но някак си винаги ме е вдъхновявал най-общо казано ъндърграунда, неща които са табу и не се приемат от обществото. О да, и разбира се музика, кино, литература…няма на къде без тях. Напоследък съм на вълна psy-амбиент и индъстриъл. В литературата отново съм на приливи и отливи. Особено харесвам странната японска литература, като на чело слагам Риу Мураками – лошото момче на японската съвременна литература. Има куп други неща…ама ще ми трябва доста място…така че спирам до тук.

Кое те зареждаположително?

Не всичко, което се смята за положително ме зарежда положително. Като цяло най-много ме зарежда промяната и новото, което се случва. Когато видя нещо интересно или когато ми дойде някоя идея със сигурност енергийното ми ниво се покачва. Любовта също ме зарежда, с протони.

Като артист чувствашли се различенчовек?

Не знам другите хора как се чувстват, за да дам отговор. Нещата изглеждат едни, а всъщност са други. Определено се чувствам, че съм себе си на 100% – не правя компромиси да се преструвам или да изглеждам по определен начин, да говоря това, което не мисля, давам най-доброто от себе си да правя това което обичам и за което мисля, че съм родена. А и най-хубавото е че не се взимам на сериозно.

Как и от къдесе информирашза новостите визкуството?

За почти всичко се информирам от интернет. За мен интернет е нещо безценно, поради наличието на огромни количества информация за какво ли не. Миналата година дадох 25 лв. за карта за националната библиотека. Не бях ходила там от няколко години. Не искам да казвам с какво разочарование останах. Определено съм човек, който има нужда постоянно да чете и вижда нови неща. До сега доста добре успявам да се набавя с информация от интернет.

Какво би казалана всички, коитосе занимават сизкуство в България?

Ами какво да кажа, освен да не се отказват. Много е трудно в тази държава да се прави изкуство и всеки го знае. Пожелавам на всички да имат търпението и да не се огъват пред нищо. Все пак ние правим държавата, а не тя нас.

www.vakkerlo.com